* * *

Жени, на черната земя роднини,
Им всяка крачка - тътно е ридание,
Да водят възкресените и първи
Да срещат мъртвите - свето призвание.
И ласка да им искаш е престъпно.
И с тях да се разделяш - непосилно.
Тя днес е ангел, утре червей в гнилото,
А вдругиден е само очертание.
Що беше стъпка ще е недостъпно...
Цветята са безсмъртни, цял Шамем
И всяко ще е само обещание.