СТИХОВЕ ЗА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН 

Този въздух да бъде свидетел,
Далекобойното му ядро
И в окопа, всеяден и деятел,
Океан без око - вещество...
Твърде тия звезди са предателни!
Дай им всичко да видят - защо?
Подсъдим съдия и свидетел
В океан без око, вещество.

Бди дъждът, неприветлив сеятел,
Помни тази безименна манна -
Как гористите кръстчета впрягат
Океана ли клин боеви.

Ще са хората хладни и хилави,
Ще убиват, гладуват, студят
И във своята славна могила
Неизвестен е вложен солдат.

Научи и мен, лястовке хилава,
Ти, забравила как се лети,
Как без рул и крила да засиля
Този гроб по въздушни води.

И за Лермонтов Михаил аз
Ще ти дам своя точен отчет,
Както учи от гроба се кривият
И въздушната яма влече.

На размърдани гроздове виснали
Ни заплашват в очи светове,
На откраднати селища киснат
Златни грешки в уста, клевети,
На отровния хлад плодове,
Разтегателни шатри - съзвездия,
Златни звездени мазнини.

През ефир десетично обрамчен,
Скорост смляна в лъчи светлина
Почва свое число опрозрачена
В светла болка и нули - молца.

След полето Поле следва ново,
Във триъгълен жерав лети,
Вест лети, светопрахна обнова е
И от битката снощна светли.

Вест лети, светопрахна и нова е:
- Аз не Лайпциг съм, не Ватерлоо,
Не Народите в битка, аз ново съм
В просветленото земно кълбо.

Арабескови смески и гренки,
Светлина смляна скорост в лъчи
И със своите коси подметки
Лъч на ретината ми стои.

Милиони убити за грош цена
Протуптяха следа в пустошта -
От народа на земните бойници
Всичко хубаво! Лека нощта!

И над кратери, насипи, осипи
Над които е бавил и мглял -
Напарцалов, мрачен и в гнойници,
Унизеният гений гробар.

Как красиво умира пехотата
И добре пее нощният хор,
Над усмивката Швейкова плоска
И над пиката птича Кихотова,
И над рицарски птичия нос.
И дружи със човека сакатия,
И за двамата има дела,
Трополи по вековните крайнини
Двойка патерици дървожени:
- Хей, другарство, земно кълбо!

Затова ли до купол развива се
В цяло чело от черепа свод
Да не може във скъпите орбити
Да не влива се бойният ход?
А развива се той от живота,
В цяло чело, око от око -
В чистотата на шева си дразни се,
С разбирателни куполи ясни се,
Мисъл пени се, сам се сънува -
Род на род, чаша на чашите,
Звезден белег бродиран в боне,
Омагьосано в Шекспир - бащата.

Ясност ясенова, зоркост яворова
Леко роза препуска дома,
Със припадъци сякаш снабдява
Две небета в смътна заря.

Нам съюзен е само излишъка,
Предстои не провал, а промерка;
Да се борим за въздуха минимум -
Тази слава е нашата перка.

И снабдявам главата си с марково
Полуприпадъчен Битов Въпрос -
Аз без избор ли пия туй варево,
Ям главата си в огнен сос?

Затова ли е готвена тарата
Обаяние в пустошта -
Да не хукнат звездите обратно
Леко роза и бели в нощта?
Чувай, мащехо в звездния табор,
Нощ, какво е сега и какво ще е?

И със кръв се наливат аорите,
И звучи в редове шепоток:
- Аз съм роден деветдесет и четвърта,
Аз съм роден деветдесет и втора...
И затиснал в юмрука изтъркана
Дата раждане, в общия ход
Шепна със устни безкръвни -
Нощта на втори срещу трети
Януари, деветдесет и първа
Ненадеждна година и вековете
Ме обграждат в огнен поток.