Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Конете движат се тъй бавно,
фенерите едвам горят!
На водещите ме отдавна
добре познат е този път.
На грижите им се оставям.
Студено е и ми се спи.
Подскокът на завоя право
във звезден лъч ме потопи.
Глава, люлееща се в треска
и нежен лед на чужда длан,
и силует на елхов лес,
от мене още невидян.
© Осип Манделщам
© Бойко Златев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
05.04.2002, № 4 (29)
|