* * *

Като Рембранд, от светлосенките гнетен,
излязох от немеещото време
и острите ми светещи ребра
не пазят нито стражите - те дремят,
ни тези воини - под бурята те спят.

Ще ми простиш ли ти, великолепен брат,
баща на темата черно-зелена,
но взорът на орловото перо,
горещите ковчези на нощта в харема -
тревожат те, смущават без добро
с настъпващ мрак пробуденото племе.

1937