* * *

Аз няма да се насладя на "Федра"
В старинния театър многоредов
С галерия опушена, висока,
При светлината на сълзящи свещи.
Напълно безразличен към актьорите,
Пожънали заслужени похвали,
Към рампата обърнат, не ще чуя
Опряния на двойна рима стих:

- Изстинали са тези покривала...

Театър на Расин! Завеса тежка
От другата реалност ни отделя,
Като вълнува бръчките дълбоки,
Завеса тежка между нас виси.
Класическите шалове се свличат,
От болката гласът се разтопява
И е готов за скръбната закалка
На буйстващия слог разгорещен...

- Аз закъснях за празника Расинов...

Шумят сега изтлелите афиши
И дъх на портокал се носи леко.
И сякаш от столетната летаргия
Опомнил се, съседът ми говори:
- От лудостта на Мелпомена мъчен
В живота си спокойствие жадувам.
Да си вървим, че зрителите-вълци
Ще дойдат, Музата за да разкъсат!

Когато грък игрите ни изгледа...

1915