Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗКУСТВОТО НА ШУМОВЕТЕ

Луиджи Русоло

web

Скъпи Ballila Pratella, велики Футуристични композиторе, слушайки в натъпкания до дупка театър Costanzi в Рим оркестровото изпълнение на Вашата Футуристична музика с Футуристичните приятели Marinetti, Boccioni, Carra, Balla, Soffici, Papini, Cavacchioli в съзнанието ми изплува новото изкуство, което само Вие можете да създадете, Изкуството на Шумовете, логично следствие на Вашите великолепни нововъведения.

Античният живот бил пълен с тишина. През деветнадесети век, с изобретяването на машината се ражда Шумът. Днес Той безусловно триумфира над хорските усещания. Вековете са изтекли в тишината на приглушените тонове. И най-силните шумове, които я накъсвали, не били прекомерни, продължителни или разнообразни. Като изключим земетресенията, ураганите, лавините и водопадите, природата била тиха.

Сред този шумов недостиг първите звуци, които човекът изтръгнал от парче тръстика или опъната връв били приети с удивление като нови, великолепни неща. Примитивните раси приписали звука на боговете, приели го за свещен и запазен за жреците, а те го използвали, за да обогатят мистерията на своите ритуали.

Така се родило схващането за звука като нещо в себе си, отделено от живота; резултатът бил фантастичен свят, насложен върху реалния - неосквернен и свещен свят. Разбираемо е как това схващане за музиката забавило прогреса й спрямо другите изкуства.

Гърците, с техните музикални теории, изчислени математически от Питагор, приемали за валидни само няколко хармонични интервала, ограничавали музикалното поле, а хармония, която не познавали, обявявали за невъзможна.

Средните векове обогатили изкуството на музиката с развитие на гръцката тетракордова система, с грегорианско песнопение и популярни песни, но продължавали да приемат развитието на звука ограничено, чак до времето на най-усложнените полифонии на фламандските контрапунктуалисти. Акордът не съществувал, развитието на отделните части не клоняло към акорд, който тези части, сложени заедно, можели да произведат; концепцията за частите била хоризонтална, не вертикална. Желанието, търсенето и вкусът към съюз от различни звуци, какъвто е акорда (сложният звук), по-късно се прояснявали, преминавайки от хармонично перфектния акорд с прелитащи дисонанси към усложнените и постоянни дисонанси, характерни за съвременната музика.

В началото изкуството на музиката търсело чистотата, яснотата и аромата на звука. После различните звуци били смесени - внимателно обаче, за да галят ухото с нежни хармонии. Днес музиката, все по-сложно се стреми да смесва най-нехармонични, странни, резки звуци. Все по-близо до шумът-звук. Това е музикална еволюция, паралелна с множенето на машините - човешки сътрудници на всеки фронт. Не само в бучащата атмосфера на големите градове, но и в до вчера тихата провинция машината твори толкова разнообразни и конкурентни шумове, че монотонно оскъдният чист звук не извиква вече никакви чувства.

За да развълнува усещанията ни музиката върви към най-усложнена полифония и максимално разнообразие, търси най-усложнени редувания на дисонантни акорди, смътно подготвящи сътворяването на музикалния шум. Тази еволюция към “шумът-звук" не била възможна преди. Ухото на човека от 18-ти век не би понесло несъгласуваното напрежение на някои акорди, произвеждани от оркестрите ни (които са утроили състава си оттогава). За нашите уши, от друга страна, възпитани от съвременния живот, толкова шарен на тонове, те звучат прекрасно. И това не ни задоволява, търсим изобилие от акустични емоции.

От друга страна, музикалният звук е твърде ограничен като качество на тоновото разнообразие. И най-сложните оркестри се свеждат до четири или пет типа инструменти: на които се свири с лък или пръсти, с духане в метал или дърво и с удар. Този затворен кръг чисти звуци трябва да бъде изтрит, а безкрайното разнообразие от “шумни звуци" завладяно.

Освен това всеки ще признае, че “музикалния" звук носи усещания, които вече са изтощено познати, които предразполагат слушателя към скука, за сметка на усилията на всички напредничави музиканти. Ние, Футуристите, дълбоко сме обичали и сме се наслаждавали на хармониите на големите майстори. Години наред Beethoven и Wagner разтърсваха нашите нерви и сърца. Сега, преситени, намираме далеч по-забавно комбинирането на шумове от трамваи, мотори, коли и ревящи тълпи вместо преповтарянето на “Eroica"-та или “Pastoral"-а например.

Не можем да приемем такъв огромен апарат, какъвто е съвременният оркестър, без да почувстваме най-дълбоко разочарование от жалките акустични резултати. Виждали ли сте по-нелепа картинка от тази - двайсет мъже, яростно увлечени, да повтарят след мяукането на цигулката? Тя естествено ще накара меломаните да пищят, да оживят заспалата атмосфера на концертните зали. Нека сега ние да влезем като Футуристи в тези болници за анемични звуци. Да видим: първият такт носи позната скука и предвещава скуката на следващия. Да се насладим, от такт на такт - две или три вариации на скука, чакайки през цялото време за истинското извънредно усещане, което така и не идва.

През това време отвратителната смес от монотонни усещания и идиотска религиозна емоция на слушателите, по будистки опиянени в повтаряне за n-ти път на техния повече или по-малко снобски екстаз втора ръка, расте.

Назад! Да се махаме, защото не можем повече да сдържаме желанието си да създадем най-накрая нова музикална реалност, щедро раздавайки шамари, изоставяйки цигулки, пиана, контрабаси и безцветни органи. Да излизаме!

Не е достатъчно възражението, че шумовете са изключително силни и неприемливи за ухото. Няма смисъл да изброяваме всички изящни и деликатни шумове, които носят приятни усещания.

За да се убедим в тяхното изумително разнообразие е достатъчно да се сетим за тътена на гръмотевицата, свиренето на вятъра, рева на водопада, бълбукането на потока, шумоленето на листата, тропота на препускащите коне, идващ от далечината, отдалечаващото се трополене на кола по паважа и благородното, тържествено бяло дихание на нощния град; всички шумове от диви и домашни животни и всички онези, които човек може да възпроизведе с уста, без да пее или говори.

Да прекосим съвременната столица с уши, изострени повече от очите, и ще усетим насладата да различаваме движението на вода, въздух и газ в металните тръби, мърморещи шумове, които пулсират с безспорна живост, туптящите клапи, бутала нагоре-надолу, воя на механичните триони, трамваи по релсите, плющящи завеси и знамена. Забавляваме се да създаваме мислени оркестрации от спускани метални решетки, затръшвани врати, врявата на тътрещата се тълпа, вариациите на грохот от гари, железопътни линии, леярни, колела, книгопечатници, електростанции и метрото.

Да не забравяме и най-новите шумове на съвременната война. Наскоро поетът Marinetti в писмо от окопите край Адрианополис ми описа с чудно свободни думи оркестъра на голямата битка: “на всеки 5 секунди обсадните оръдия изкормят пространството с акордовия ЗАНГ-ТУМБ-ТУУМБ бунт на 500 екота пръскани тежко из вечността. В центъра на тази омерзителна ЗАНГ-ТУМБ-ТУУМБ зона 50 квадратни километра подскачащи избухвания раздирания юмруци кратки залпове. Насилие жестокост и този дълбок бас разгръща странно пищящи обезумели тълпи в битката Бяс бездиханни уши очи нокти отвори! зареди! огън! прекрасно е да слушаш да вдишаш съвършеното тарататата на картечниците плющящи без дъх шамари траак-траак камшици пик-пак-пум-тумб фатални подскоци 200 метра дълги Далеч, далеч зад гърба на оркестъра локви калящи заплашват с остени волските коли плуф-плаф конно сражение флик флак зинк зинк шааак хиления цвиления дрънннкащи звънннкащи трополящи 3 български батальона маршируват крууук-крааак (бавно) Shumi Maritza or Karvavena ЗАНГ-ТУМБ-ТУУМБ ток-ток-ток-ток (бързо) викове на офицери падащи наоколо като медни чинии без опора тук пааак там БУУУМ чинг чааак (много бързо) ча-ча-ча-ча-чааак долу там горе наоколо високо горе пази си главичката красива! Свет свет свет свет свет светкат рампите на укрепленията там долу зад онзи дим Шукри Паша говори по телефона с 27 укрепления на турски на немски Ало! Ибрахим! Рудолф! ало! ало! актьори изпълнения ехото на суфльори декори от димни гори аплодисменти дъх на сено кал тор не чувствам повече замръзналите си крака дъх на оръжие дъх на гнило Тимпани флейти кларнети навсякъде ниско високо птици цвъртящи щастливи сенки чииип-чииип-чииип зелени брези тълпи дон-дан-дон-дин-баааа Оркестър побъркани оседлани изпълнители ужасно бити свирят Великия Грохот не изтривайки чистейки режейки тънки шумове много малки резени ехо на театрална площ 300 квадратни километра Реки Марица Тунджа разтеглени Родопи повдигнати възвишения ложи будки 2000 шрапнела развени ръце експлодиращи много бели носни кърпи пълни със злато сррр- ТУМБ- ТУМБ 2000 вдигнати гранати изтръгващи взривове много черна влакна ЗАНГ-сррр-ТУМБ-ЗАНГ-ТУМБ-ТУУМБ оркестъра на шумовете на войната приижда изпод поддържащата нота тишина във високото небе объл златен балон, който наблюдава огневата линия…"

Искаме да настроим и регулираме това страшно разнообразие от шумове хармонически и ритмически. И да настроим не означава да накърним техните неравномерни движения и вибрации по време и сила, а по-скоро да дадем градация и тон на преобладаващите вибрации. Шумът всъщност може да бъде различен от звука само дотолкова, доколкото вибрациите, които го предизвикват, са объркани и неравномерни и по време, и по сила. Всеки шум има тон, понякога също и хармония, която преобладава над организацията на неговите неравномерни вибрации. Сега от този доминантен характеризиращ тон практически е възможно да се извлече настройката, която да даде определен шум не само като един тон, а като набор от тонове, без да се губи характеризиращия тон, който, мисля си, е този, който го различава. Чрез въртеливо движение може да добием цялата възходяща и низходяща хроматична скала, като увеличаваме и намаляваме скоростта на въртене.

Всяка проява в нашия живот е придружена от шум. Шумът, тоест, е познат за ухото и има сила да зове живота. Звук, чужд на живота ни, винаги музикален и нещо в себе си, рядък, но ненужен елемент, започва да бъде за ухото като свръх познатото лице за окото. Шумът, обаче, достигащ до нас разбъркано и неравномерно от неравномерното объркване на живота ни, никога не се явява пред нас изцяло и крие неизброими изненади в резерв. В този смисъл сме уверени, че подбирайки, съгласувайки, контролирайки всички шумове, ще обогатим човеците с неочаквани сетивни удоволствия.

Въпреки че е характерно за шума да ни припомня брутално реалността, изкуството на шума не бива да се ограничава, а да се възпроизвежда. То ще стане най-вълнуващо по сила акустично удоволствие, което в правото си на вдъхновение творецът би извлякъл от подбрани шумове.

Ето и 6-те семейства шумове на Футуристичния Оркестър, които ние скоро ще приведем в движение механически:

  1. Бучения, Ревове, Експлозии, Трясъци, Плисъци, Бумтения.

  2. Свиркания, Съскания, Сумтения.

  3. Шепоти, Мърморения, Мънкания, Мрънкания, Гукания.

  4. Крясъци, Скрибуцания, Тътени, Бръмове, Пращения, Цикления.

  5. Шумове добивани чрез удар по метал, дърво, кожа, камък, теракот и пр.

  6. Гласове на животни и човеци: Викове, Писъци, Стенания, Пищения, Виения, Смехове, Плачове, Ридания.

В този опис поместваме най-характерните основни тонове; останалите се свързват и подбират между тях. Ритмическите движения на шума са безкрайни: точно както при тона винаги има водещ ритъм, а около него се долавят вторични ритми.

Заключения:

  1. Футуристичните музиканти трябва упорито да обогатяват полето от звуци. Такава нужда има нашата сетивност. Забелязваме, впрочем, при гениалните композитори един стремеж към най-усложнени дисонанси. Отдалечавайки се от чистия звук, те почти достигат шума-звук. Този стремеж не може да бъде задоволен другояче, освен чрез заместване на звуците със шумове.

  2. Футуристичните музиканти трябва да заместват ограниченото разнообразие от тонове, постижими днес за оркестровите инструменти, с безкрайното разнообразие шумови тонове, възпроизведени с подходящи инструменти.

  3. Музикантската сетивност, освободена от лесния и традиционен Ритъм, трябва да открие в шумовете обновяващо продължение, което идва от това, че всеки шум предлага съюз на най-разнообразни ритми, отделени от основния.

  4. Тъй като всеки шум съдържа преобладаващ основен тон в неравномерните си вибрации, лесно е да добием чрез инструменти, които го възпроизвеждат, достатъчно разширено разнообразие от тонове, полутонове и четвърт тонове. Това разнообразие няма да премахне характеризиращия тон от всеки шум, а ще подобри неговото качество и продължителност.

  5. Практическите трудности в направата на тези инструменти не са сериозни. Щом бъде открит механичният принцип, който произвежда шума, неговият тон може да бъде променян по основните закони на акустиката. Ако инструментът е на въртящ принцип, ние ще увеличаваме и намаляваме скоростта, докато, ако не е на въртящ принцип, то шумопроизвеждащите части ще варират в големина и на опън.

  6. Новият оркестър би постигал най-усложнени и нови слухови емоции не чрез съединяване на последователни животоподражаващи шумове, а чрез манипулация на фантастични съпоставки между тези вариращи тонове и ритми. Инструментът ще даде възможност за тонови промени и различни степени на усилване.

  7. Разнообразието от тонове е безкрайно. Ако днес, имаме хиляди различни машини и можем да различим хиляди различни шумове, утре, когато машините се умножат, ще различаваме десет, двайсет или трийсет хиляди различни шумове, не само възпроизведени, но и комбинирани според фантазията ни.

  8. Затова призоваваме младите талантливи музиканти да наблюдават постоянно всички шумове, да проумеят различните ритми, от които са композирани, техните главни и вторични тонове. Сравнявайки различните тонове-шумове с тоновете звуци те ще се убедят в степента, в която първите надминават вторите. Това ще роди не само разбиране, но и вкус и страст към шумовете.

След като бяха завладени от окото на Футуриста, нашите умножени усещания най-после ще чуват с ухото на Футуриста. Един ден моторите и машините на индустриалните ни градове ще бъдат съзнателно настройвани и всяка фабрика ще бъде опияняващ шумов оркестър.

Скъпи Pratella, предоставям тези твърдения за обсъждане на Вашия Футуристичен гений, аз не съм музикант, затова нямам акустични предпочитания, нито някакви творби, които да защитавам. Аз съм Футуристичен художник и ползвам любимото изкуство, за да нахвърлям решителността си за обновяване на всичко. И като такъв, по-дързък отколкото професионален музикант би бил, безгрижен по силата на моята явна некомпетенция, съм убеден, че всички права и възможности са отворени за предизвикателство. Имам възможността да поведа великото обновление на музиката под името Изкуство на Шумовете.

1913

 

 

© Луиджи Русоло
© Тодор Карастоянов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2001, № 4 (17)