Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛУИДЖИ РУСОЛО И МУЗИКАТА НА ФУТУРИЗМА

web

Италианският футурист Луиджи Русоло стигнал до звука от рисуването през поезията. Искал да направи за музиката това, което Ф. Т. Маринети бил направил за поезията с неговата parole in liberta.

Той искал да се върне към корените на звука чрез модерни инструменти, също така предлагал използването на звуци от природата (вятър, вода, различни животински звуци), на звуци от модерната градска среда и на “всички шумове, които се произвеждат с уста без говорене или пеене". Той нямал традиционно образование по акустика, направа на инструменти или музика, обаче като ентусиазиран учен аматьор продължил да категоризира основните звуци от неговата среда и да прави инструменти, за да възпроизведе тези звуци. Заедно с един друг художник - Уго Пиати - започнали да експериментират с множество различни материали и да се обучават заедно в направата на инструменти. Например опитвали такива неща като да накисват кожа на барабан в различни химикали до постигането на желания от тях звук.

Първият инструмент, който направили за тяхното intonarumori, било нещо, което нарекли “взривител" - той можел да възпроизвежда в серии от по десет цели тона характеристиките на стартиращ мотор. Те направили цели оркестри от “пращячи, ревячи, пенячи, гръмотрещячи, избухвачи и т.н." и представяли пиеси, които Русоло написал за тях, или ги използвали наред с по-конвенционални инструменти и за parole in liberta декламации. С тези intonarumori Русоло можел да изследва микротонални и импровизационни структури (също и графични нотиращи техники), нечувани по това време. Идентифицирането на композитора с изобретателя на инструменти било нещо забравено от средните векове, а по-късно станало характерна черта на експерименталната музика от петдесетте насам.

През Първата световна война като повечето от футуристите Русоло се включил към Мотористкия корпус и бил сурово ранен, от което и не се оправил никога изцяло. След войната, през 1921, дал концерт в Париж с intonarumori-те, с което привлякъл вниманието на Равел и Стравински. Хорът на жабите от операта “L `Enfant et les sortileges" на Равел бил вдъхновен от русоловия “крякач". Стравински възнамерявал да използва intonarumori в “Les Noces", но се отказал по технически причини. Едгар Варезе също бил силно заинтригуван от работите на Русоло и направил представянето на новия Rumorarmonio инструмент на Русоло през 1929.

По-късно Русоло построил четири шумови хармониума, които били клавишни инструменти, използващи комбинация от характеристики от intonarumori-те. Това били предшественици на съвременните “семплиращи" инструменти - и на тези, които имат подбрани вградени звуци. Той също искал да построи това, което наричал енхармонично пиано - вид голямо механизирано пиано. Надявал се да го продава за озвучаване на немите филми, но изобретяването на “говорящите" сложило край на плановете му. В последните години от живота си живеел уединено в Париж на малка държавна пенсия. Върнал се към рисуването, огорчен и отчаян от “изгубеното време" като изобретател на инструменти. Освен това здраво се хванал с йога. Много от музикалните му експерименти били загубени (изхвърлени от брат му) след смъртта му, a oригиналните intonarumori унищожени в пожар през Втората световна война. Имало е опити да се построят точни копия на тези инструменти по малкото останали негови документи, както и по описания от неговото време.

Окончателният вариант на манифеста “Изкуството на Шумовете" може да се намери на италиански в G. F. Maffina - LUIGI RUSOLLO E L `ARTE DEI RUMORI con tutti gli scritti muiscali (Torino: Martano Editore, 1978).

 

 

© Тодор Карастоянов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2001, № 4 (17)