НА ПЪРВИЯ БЕЛАРУСКИ ПЪТУВАЩ ТЕАТЪР

web

Циганско, вълче слънце играе,
плува над моята, бялата Рус.
И като песен и мъка безкраен
нашият дом и театър незнаен
тръгва по пътя си прашен и пуст.

- Вие, със везани ризи, кои сте,
нещо напомнят ми ваште лица?
- Ние ли, ние сме трупа артисти,
носиме словото
                              родно и чисто.
Всички сме все беларуски деца.

Пеят колите, тракат, скрибуцат
и в градовете, и в глухи села.
Дълго пътува керван от каруци,
скърца от смях и от весели звуци
всяка препълнена тежка кола.

Славата идва по път обиколен.
Тежък е пътят. Дано издържи!
Първи театър на родната школа!
Роден език благозвучен и волен!
Колко обиди изтрая, кажи.

Вълчето слънце
                              пази героя,
сочи злодея с безмилостен пръст.
Само любов към родината моя,
само безкрайната вяра, и тоя
дух - да поемеш най-тежкия кръст.

Спят във колите актриси, актьори.
Бог нека бди
                         над дълбокия сън.
Ти съхрани своя дух, своя корен,
моя родино, ти смело се бори
с враг многочислен
                                    отвътре, отвън.

Циганско, вълче слънце играе,
плува над моята бедна страна.
Вяра една
                  непреклонно чертае
път като мъка
                        и песен безкраен,
на беларуския дух - твърдина.

© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.