Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САМ
web
На белозлатната луна мрежите нежни
във воал нощта обгръщат.
До спящо езеро фенери крайбрежни
вейките на люляка прегръщат.
Тръстики потайни нашепват в нощта
нейното име - име на жена.
Възторжена безкрай е моята душа -
пред глъхнещата сила на срама.
© Джеймс Джойс
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2001,
№ 3 (16).
|