СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК

web

Мъгла, мъгла земята обви
и пътят е в полумрак...
С олющена лютня поет върви -
Сирано дьо Бержерак.

Животът несетно, като дим, отлетя...
Забравен е гробът му стар...
Отдавна не го е черпил в нощта
със вино сърдечен другар...

А времето бърза... Кой ли назад
обърнал би този бяг?
И месецът, сякаш закръглен абат,
в поета се взира със смях.

Мъгла, мъгла земята обви...
По пътя - немил-недраг -
с почупена лютня скелет върви -
Сирано дьо Бержерак.

Той песни, каквито са пели преди,
запял е навън в нощта.
И ето какви слова зареди
пред моята врата:

"...Аз много научих, много разбрах,
живях живот на министрел,
додето със скъсана струна не спрях
и гроб ме прибра след дуел.

О, много съперници аз победих,
със шпагата влизах в бой.
И много красиви жени покорих,
а думи красиви - безброй.

Стотици години в гроба проспах,
омръзна ми вече така...
Излязох и ето - на прага ти спрях
и чукам с ранена ръка.

... Пусни ме, пусни, поете - мой брат,
стоя вън унил и злочест.
Аз виждам: различен е вашият свят,
от моето време - ни вест.

Поетите днешни пак песни редят,
но нямат за музика слух...
Щом дъжд заръми, те се таят
зад масата, в ъгъл глух...

Светът ни бе срамен и лош, може би,
но всеки поет беше бог,
а днес поетът бездушни творби
съставя по план и в срок.

... Пусни ме, пусни, поете - мой брат,
пусни ме, едва се крепя...
А сетне си тръгвам от страшния свят
и в гроба си ще заспя...

Виж, слънцето вече прозира над нас...
Пусни ме, приятелю драг!
До днес не съм молил никого аз -
Сирано дьо Бержерак..."
..........................................................

Мъглата разлива навън вълни,
а слънцето - огън жив.
Старинни гравюри от мойте стени
гледат с укор горчив...

© Юлий Таубин
© Теодора Ганчева, Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.