ДАВИД ДАВИДОВИЧ БУРЛЮК (1882-1967)
Руснак - Американец

Хана Хазард

web

Роден в Русия, Давид Давидович Бурлюк е плодовит художник, а също така и поет, автор и глашатай на модерното изкуство. Немски, френски и до голяма степен старогръцки са в основата на ерудицията му. Така от съвсем ранна възраст той култивира интелектуални интереси, осигурили почва на всичките му нататъшни усилия, обхващащи артистичната му многофункционалност. Артистичното обучение го отвежда първо в Париж, Германия и обратно в Русия, където завършва през 1913. Тогава е изхвърлен от Московския институт за рисуване, скулптура и архитектура. Следвоенните бъркотии в Русия го принуждават да емигрира в Ню Йорк през Япония и Канада - 1922.

Неговите идеи за бъдещето на изкуствата и оттам за подпомагането на нови артистични мисления избуяват през 1911, когато се запознава с Бенедикт Лившиц. В книгата “Стрелец с око и половина" (преведена и на български - бел. пр.) Лившиц пояснява амбициите на новото интелектуално движение - “това беше… нова философия за изкуството, героико-естетика, разбиваща установените канони за изкуство и разбулваща дълбини, които ми спираха дъха". От тези ранни съюзи с приятели като Маяковски и Лившиц, Бурлюк става част от най-забележителните идеи в руското литературно раздвижване на времето, много от тях описани и от него самия. Още докато е в Русия, той си представя движение (впоследствие наречено руски футуризъм), което ще може да се изрази чрез повече средства и така да стане по-универсално, не толкова изолирано, както простото визуално развитие. Лившиц описва поезията на Бурлюк като “кубизъм, пренесен в зоната на организираната реч". Бурлюк има и основна роля в отглеждането на Владимир Маяковски като поетичен потенциал. Пише критически парчета като “Кубизмът", участва в списването на манифестите “Клопка за Съдниците" и “Плесница за Обществения Вкус".

Две от най-последователните характеристики на работите на Бурлюк са крайният му интерес към процеса на рисуването и преработването на разни стилове от други художествени течения. Рисува с дебели пластове боя, често направо върху платното - от тубата - с внимание, насочено към повърхността - “рисуването е резултат от движението" - по негови думи - “рисунките и картините са сеизмографски записи". Неговата теория за рисуването предшества теорията и стила на Джаксън Полък, определена някъде към 1943.

През 1911 той участва в първата изложба на “Синия конник" - движението на В. Кандински. Сравняват стила му на рисуване с този на Магрит и Де Кирико.

Като артист Бурлюк е имал ясна представа за публиката си и е намествал стила си според исканията й. Хамелеон в известна степен, променящ стила си според нуждите на момента.