|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УМБЕРТО ЕКО - ВЛАСТЕЛИНЪТ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО Франсоа Буснел Пиршеството В началото нещата започват зле. Първите 20 страници са почти нечетивни, от тях се разбира, че става въпрос за ловка смесица от ранен латински, провансалски, старофренски, старонемски и несъмнено - староиталиански. Смесицата е почти гротескна, а семантичният интерес към нея - слаб. Читателят може да си зададе въпроса - да не би Еко да се взема за Толкин. Обяснимо е, че мечтата на всеки лингвист е да създаде нов език, но в този случай играта на преподавателя по семиотика Еко все още не достига до нивото на блестящия филолог от Оксфорд Толкин и Baudolino отстъпва на “Властелинът на пръстените". Но безпокойството е излишно. Техниката на Еко е блестяща и се състои в това да се направи бестселър, като същевременно на читателя се дава възможността да спре да чете. Парадокс, който Еко иронизира така: “Когато написах “Името на розата", всички ми казаха, че съм сгрешил, като съм претрупал книгата с толкова фрази на латински, които никой няма да прочете. Това бе и причината, поради която в началото моят френски издател отказа да публикува книгата... Но развоят показа, че съм имал право! И така, когато започнах втория си роман “Махалото на Фуко", аз го направих по-четивен, като включих и половин страница на иврит... Така аз отправих още едно предизвикателство: книгата ми да стане по-лоша". Но е точно обратното! Забавлявайки се, Умберто Еко илюстрира чрез словото процеса на познание. Като добър философ той знае, удоволствието да научиш не е никога толкова силно, както когато се пресекат съмнението и безпокойството. Ето защо неговите романи изобилстват от отклонения и отбивания встрани, за да станат в крайна сметка най-добрите. Възприетият синкретизъм
Освен това Еко доказва за пореден път гигантската си ерудиция. Но оригиналността на неговия криминален роман, изграден върху наративния модел на “Едип цар" на Софокъл (“Първият криминален роман в историята на литературата", според Еко), се състои в това, че на едно място се смесват и пресичат всички големи митове, които са променили и изградили средновековното въображение. На едно място са смесени легендата за Граал, историята за Saint-Suaire, митът за Rois mages и този за saint Jean-Baptiste. Очевидно, за да обхване всички тези реликви, героят трябва да прекоси страни, намиращи се в пределите на Ориента, населени с еднорози, сатири, чудовища, човешки тела и глави на кучета и огромни птици, пред които праисторическите птеродактили изглеждат като врабчета... (“Всичко това може да изглежда чудвонато, но е точно обратното - абсолютно реалистично - обяснява Еко. - Влезте в някоя катедрала и разгледайте нейните фронтони - там ще видите всичко, което описвам. Аз съм най-големият писател-реалист на света!"). Аматьорите в областта на историята и добрата литература ще научат, че Умберто Еко е превърнал в роман една от книгите, която революционизира нашето виждане за Средновековието - L’Imaginaire medieval, която неговият приятел Жак льо Гоф издаде през 1985 г. В тази книга Льо Гоф описа по какъв начин народна и официална култура са съжителствали в един период, в който няма нищо мрачно. Всъщност главният герой Б. попада и сред селяните, и сред войниците, но не и сред монасите и образованите. На пищното и мистично Средновековие от “Името на розата" Еко противопоставя маргиналното и карнавално Средновековие на бедните хора. Така героят от романа се превръща в безделник, каквито са повечето от героите на приказките от онази епоха; нещо като италиански Тил Ойленшпигел, който немският император Фредерик Барбароса решава да осинови по време на един от своите походи в Италия. Момчето израства при императора и бързо става негов довереник, а след това и изпълнител на неговите поръчки. След години, вече в Константинопол, той разказва своя живот на гръцки философ, когото е спасил. Животът на Baudolino е един невероятен плутовски роман. Момчето, родено в гората и станало съветник на принца, преминава през невероятни приключения, преди да стане пазач на ужасни тайни. В целия си живот той следва две цели: да намери убиеца на баща си (още от първите страници научаваме, че Фредерик Барбароса не е умрял като удавник, както гласи легендата) и да намери невероятното кралство на свещеника Жан. Той е измислен персонаж. Мистификация, на която се дължи третият кръстоносен поход и която подтиква Марко Поло да предприеме своето пътуване кам Азия, а португалците - да тръгнат към Африка. Към 1160 г. писмо, подписано от свещеника Жан, пристига в двора на императора. Писмото описва царство, в което изобилства от злато и скъпоценни камъни и в което няма човешки болки. Там се намрат и Граалът и изворът на вечната младост. В това писмо свещеник Жан предлага да се създаде алианс, за да се устои на мюсюлманите, под чиято власт тогава се намира гробът на Христос в Йерусалим. А това е идеален повод да се предприме трети кръстоносен поход. Това писмо обаче ще се окаже фалшиво, защото е написано от самия Baudolino. Baudolino всъщност не е нищо повече от лъжец. Разбира се, той подправя фалшив документ, но това, което съчинява, е утопия. Но много точна утопия, в чието съществуване нейният автор малко по малко се убеждава сам. (“Колко пъти ние самите се убеждаваме в реалността на нашите желания?", пита Еко. “Въображението храни и кара човека да действа", обяснява Жак льо Гоф. Това е колективен, социален и исторически феномен. История без въображение е обезглавена история".) В тази своя книга Умберто Еко се отдава на една прекрасна апология на въображението - този двигател на утопията и на откритията, които движат света. И ако писателят нарушава официалната история, измисляйки персонаж, смазан от собствената си съдба, то книгата е един средновековен криминален роман със страшна развръзка. (“В Голямата история могат да се намерят малки истини, от които да се извлече най-голямата истина", казва гръцкият философ, герой на романа, на Baudolino-лъжеца в последната страница от романа. Това заключение отвежда и към една сентенция на Александър Дюма: “Не се считай за единствения автор на истории в света. Рано или късно някой, който е по-голям лъжец от Baudolino, ще я разкаже".
© Франсоа
Буснел Други публикации: |