Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИХОТВОРЕНИЕ НА НАВУМ ПРИГАВОРКА
web
По случай пристигането в Минск
на Аполинарий Концки, Уладзислав Сиракомля
и Станислав Монюшко
Заблестяха три звездици - о, съдба щастлива!
Долетяха три сокола в златната ни нива!
Но не са това звездици, трепнали в небето,
и не са соколи, дето вихрено се реят,
най са трима музиканти - свирят тьй, че ето -
ангелите сладкогласи слушат и немеят!
Иде първият от близка, братска ляцка* нива!
Вторият от Вилнюс иде - в роден дом пристига!
Имаме си скъпи гости! - поздрав се издига
и сърцето се вълнува, от възторг прелива!
Третият сред нас е раснал, той е наш побратим,
в минската земя за чудо от небето пратен!
Щом цигулката докосне първият със лъка,
ручей сладки сълзи бликват, чезнат скръб и мъка,
а душата пламва в огън, в радост засиява -
тъй снагата морна вечер чаша водка сгрява.
Щом излеко песента си вторият подхване,
току-виж заплачат всички, при певеца сбрани.
Сипе думи той, реди ги, на венец ги сплита -
ту красиви, ту бодливи - с тях за правда пита.
Сякаш славей глас извива - чак дьхът ти спира!
От земята наша родна този глас извира!
Третият пък родна песен щом подеме само,
грижа и тегло забравя мало и голямо!
Даже мислите горчиви той припява сладко -
струва ти се, че сърцето с клещи хваща, братко!
Чужди синове, в които злото е посято,
знаем черната ви завист, че сме хора - злато!
Всеки ум и всяка дарба трън са ви в очите,
искате като тревица да ги покосите.
Откажете се, умници! Иначе не бива!
Славни музиканти ражда щедрата ни нива!
Хей, момци, невести млади, мил поклон сторете!
На славянското ни клонче те са цветовете!
* Ляцка нива - води етимологията си от лехити, т.е. става дума
за Полша - бел. прев.
© Винцент Дунин-Марцинкевич
© Антоний Алексиев и Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2000,
№ 5 (6)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама,
2000.
|