Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИВИЯТ ВЪЛК

Джордж МакДоналд

web

Една пролетна вечер на здрачаване млад английски студент, който бил скитал на север чак до отдалечените части на Шотландия, наречени островите Оркни и Шетланд, се озовал на един малък остров от групата на последните, застигнат от ненадейно появила се буря с вятър и градушка. Напразно се оглеждал за някакъв подслон, защото не само че бурята напълно замъглила пейзажа, но наоколо нямало нищо друго освен пустинен мъх.

Най-накрая, както се лутал насам-натам само за да не стои на едно място, той се озовал на края на една скала и видял, като погледнал през ръба, че на няколко стъпки надолу имало каменна издатина, където може би щял да намери скривалище от силния вятър, който духал изотзад. Като се спуснал надолу с помощта на ръцете си, той стъпил върху нещо, което изхрускало под стъпалата му, и видял костите на множество дребни животни, пръснати пред входа на малка пещера в скалата, която ставала за убежище, каквото той търсел. Влязъл и седнал на един камък. Бурята забушувала още по-силно и с падането на тъмнината той започнал да се чувства неспокоен, защото мисълта да прекара нощта в пещерата, не му се понравила. Той се бил отделил от спътниците си в противоположната част на острова и се почувствал още по-неловко като си помислил, че те сигурно са обезпокоени за него. Най-накрая бурята утихнала и в този момент той доловил шума от стъпки върху костите при входа на пещерата, потайни и леки като на диво животно. Той се сепнал уплашен, въпреки че ако се бил замислил поне малко, щял да се успокои, защото на острова нямало особено опасни животни. Ала не успял да се сети за това, защото едно женско лице се появило на входа. Пътникът нетърпеливо проговорил. Тя трепнала като чула гласа му. Той не можел да я види, защото била обърната с лице към тъмната част на пещерата.

- Ще ми кажете ли как да стигна до полето към Шилнес? - попитал той.

- Няма да можеш да го намериш тази вечер - отвърнала тя с мелодичен глас и с усмивка, която го запленила, усмивка, откриваща най-белите зъби.

- Какво да правя тогава? - попитал той.

- Майка ми ще те подслони, но това е всичко, което може да направи.

- Това е повече, отколкото се надявах преди минута - отвърнал той. - Ще й бъда много признателен.

Тя мълчаливо се обърнала и излязла от пещерата. Младежът я последвал. Тя била боса и красивите й тъмни крака пристъпвали като котешки лапи по острите камъни, когато го водела надолу по една скалиста пътека към брега. Одеждите й били оскъдни и дрипави, а косата й заплетена от вятъра. Изглеждала на около двадесет и пет, гъвкава и дребна. Докато вървяла, непрекъснато сграбчвала и придърпвала полите си с дългите си пръсти. Лицето й било много сивкаво и изхабено, но много нежно и с гладка кожа. Тънките й ноздри трепкали като клепачи, а устните й, изваяни съвършено, били бледи, с нищо не показващи вътрешна циркулация на кръв. Той не можел да види очите й, защото тя така и не вдигнала поглед.

В подножието на скалата те стигнали до малка колиба, наклонена към самата скала, вътрешността на която представлявала естествена кухина. Пред скалата се разнасял дим и блаженият аромат на храна обнадеждил гладния студент. Спътницата му отворила вратата на колибата, той я последвал вътре и видял една жена, наведена над огън, стъкнат в средата на помещението. На огъня се печала голяма риба. Дъщерята казала нещо и майката се обърнала.  Посрещнала непознатия. Лицето й било старо и сбръчкано, но честно, и тя изглеждала притеснена. Избърсала праха от единствения стол в колибата и го сложила за него до огъня, срещу прозореца, през който той видял малък къс от плажа, по който изтощените вълни мързеливо се влачели. Под този прозорец имало пейка, върху която дъщерята се проснала в необичайна поза, слагайки брадичката върху ръката си. Само след миг младежът зърнал за първи път сините й очи. Тя го гледала втренчено със странен лаком поглед, граничещ с настървение, но сякаш осъзнала, че очите й я лъжат или мамят, тя моментално ги свела. Точно когато ги прикрила, лицето й, въпреки безцветния си оттенък, било почти красиво.

Когато рибата била готова, старицата забърсала масата от борово дърво, закрепила я върху неравния под и я покрила с парче фина покривка. След това сложила рибата върху една дървена дъска за хляб и поканила госта на вечеря. Като не видял никакви прибори, той извадил от джоба си един ловджийски нож и отрязал парче риба, което предложил на майката първо.

- Ела, милата ми, - казала старицата и дъщерята се приближила до масата. Но ноздрите и устните й потреперели от отвращение.

След миг тя се извърнала и избягала от колибата.

- Тя не обича риба - отвърнала старицата,- а няма какво друго да й предложа.

- Тя не изглежда добре, сякаш  е болна, - възразил той.

Жената отвърнала само с въздишка и те изяли своите порции с малко ръжен хляб. Когато приключили вечерята си, младежът чул шум, подобен на ситни стъпки на куче върху пясъка пред вратата, но преди да успее да погледне през прозореца, вратата се отворила и младата жена влязла вътре. Тя изглеждала по-добре, може би току-що била измила лицето си.  Придърпала едно столче в края на огъня точно срещу него. Но като седнала, за своя изненада, дори ужас, студентът забелязал една капка кръв върху бялата й кожа между дрипите на роклята й. Жената извадила една стъкленица с уиски, сложила един стар ръждив чайник на огъня и застанала пред него. Като завряла водата, тя започнала да приготвя малко пунш в една дървена купа.

Междувременно младежът не можел да свали очи от младата жена, така че накрая се почувствал омаян, даже омагьосан. През повечето време очите й били скрити от най-прекрасните клепачи, украсени с тъмни мигли, и той я съзерцавал прехласнат; а червеният отблясък на малката газена лампа прикривал необичайния оттенък на лицето й. Но щом тези потайни очи срещнали крадешком погледа му, душата му изтръпнала. Великолепното лице и настървените очи предизвиквали възхищение и отвращение.

Майката му подала купата. Той отпил едва-едва и я подал на младата жена. Тя я вдигнала до устните си, като опитала - само опитала питието и го погледнала. Минало му през ума, че в него сигурно имало някакъв наркотик, който въздействал на мозъка му. Косата й се изгладила назад и заедно с нея челото също се дръпнало, а долната част на лицето й се издължила към купата като разкрила, преди тя да отпие, ослепителните й зъби, странно изпъкнали. Но още същия миг видението изчезнало; тя върнала съда на майка си и като се изправила, побързала да излезе от колибата.

След това старицата посочила едно легло от пирен в единия ъгъл и промърморила някакво извинение; а студентът, отпаднал и от уморителния ден, и от необикновената вечер, се проснал върху него, увит в наметката си. В момента, в който легнал, бурята забушувала с нови сили, а вятърът духал толкова пронизително, че единственият начин да избегне талазите му бил, като придърпа наметката си през глава. Като не можел да заспи, той лежал и слушал воя, който ставал все по-силен, докато пороят блъскал по прозореца. Най-сетне вратата се отворила и младата жена влязла, стъкнала огъня, придърпала пейката до него и легнала в същата странна поза, с брадичка подпряна на ръката си, и с лице, обърнато към младежа. Той помръднал леко; тя отпуснала глава и захлупила лицето си с ръце, кръстосани под челото. Майката била изчезнала.

Налегнала го дрямка. Някакво движение откъм пейката го сепнало и той си въобразил, че видял как някакво същество на четири крака голямо колкото едро куче, припнало тихо навън. Бил убеден, че е почувствал студен полъх. Като се взрял упорито в тъмнината, той помислил, че вижда очите на девойката да срещат неговите, но от сливащите се отблясъци от останките на огъня се видяло доста ясно, че пейката е празна. Докато се чудел какво ли може да я е накарало да излезе в такава буря, той заспал.

Посред нощ той усетил болка в рамото, разбудил се и видял близо до лицето си бляскащите очи и озъбената челюст на някакво животно. Ноктите му били впити в рамото му, а зъбите му търсели гръкляна му. Преди то да забие острите си зъби обаче, той сграбчил гърлото му с една ръка, а с другата потърсил ножа си. Последвала ужасна схватка, но въпреки разкъсващите нокти, той намерил и извадил ножа си.  Намушкал съществото леко и се опитвал да го наръга по-сериозно, когато то, с един скок с цялото си тяло и напрегнато криво движение, изтръгнало врата си от неговата хватка и избягало, издавайки полуписък - полувой. Още веднъж той чул вратата да се отваря; още веднъж усетил полъха на вятъра, който продължил да духа; капки дъжд изпръскали пода и лицето му. Той скочил от леглото и се втурнал към вратата.

Било бурна нощ, тъмнина, прорязвана единствено от бялата пяна на вълните, които се разбивали само на няколко метра от колибата; вятърът бушувал, а пороят се изсипвал. Страховит звук като че ли смесица от стон и вой се чул някъде в тъмнината. Той се обърнал и влязъл в колибата, затворил вратата, но не можел да измисли начин как да я залости.

Лампата била почти изгаснала и той не бил сигурен дали виждал очертанията на младата жена върху пейката. Преодолявайки силното си отвращение, той приближил и посегнал с ръце - там нямало нищо. Той седнал и зачакал деня: не посмял повече да заспи.

Когато най-накрая зората пукнала, той отново излязъл и се огледал. Утринта била мъглива, ветровита и сива. Вятърът бил вече поутихнал, но вълните бурно се мятали. Той пообиколил малкия бряг, с желание да намери повечко светлина. Накрая чул движение откъм колибата. След малко чул гласа на старата жена да го вика от вратата.

- Рано сте станали, сър. Предполагам не сте спали добре.

- Не - отвърнал той. - Но къде е дъщеря Ви?

- Тя още спи - казала майката. - Опасявам се, че имам оскъдна закуска за Вас. Но ще пийнете малко уиски и ще хапнете парче риба. Това е всичко, което имам.

Като не искал да я обиди, въпреки че нямал апетит, той седнал на масата. Докато те закусвали, дъщерята влязла, извърнала лицето си настрани и отишла в далечния край на колибата. Когато след минута-две тя дошла по-близо, младежът забелязал, че косата й е мокра, а лицето й по-бледо от преди. Тя изглеждала болна и отпаднала, и когато вдигнала очи, нямало и следа от предишната жестокост, тъга била заела мястото й. Около шията й имало памучна кърпичка. Тя била сдържана и внимателна към него и вече не отбягвала погледа му. Той почти се предал на изкушението да прекара още една нощ в колибата,  за да види какво ще последва, но тогава старицата казала:

- Времето ще е лошо целия ден, сър. По-добре да тръгвате или Вашите приятели ще си тръгнат без Вас.

Преди той да успее да отговори, доловил толкова умолителен поглед у момичето, че объркан, се поколебал за миг. Като погледнал майката, видял гняв, изписан по лицето й. Тя станала и приближила дъщеря си с вдигната ръка, готова да я удари. Младата жена свела глава с писък. Той се втурнал покрай масата, за да се намеси. Но майката я сграбчила, кърпичката паднала и младежът видял пет синини на прекрасната й шия - следи от четири пръста и палец на нечия лява ръка. С вик на ужас той се втурнал към вратата, но когато я достигнал, се обърнал. Домакинята лежала неподвижна на пода, а огромен сив вълк се носел към него.

Нямал оръжие под ръка, а дори и да имал, вроденото му достойнство никога нямало да позволи да нарани жена, дори преобразена като вълк. Инстинктивно младежът застанал неподвижно, леко наведен напред, с полупротегнати ръце и присвити китки, готови отново да сграбчат гърлото, върху което оставил тези жалки белези. Но като скочило, животното избегнало хватката му, и точно когато той очаквал да почувства острите му зъби, в прегръдките му се озовала стенеща жена, обхванала с  ръце врата му. Следващия момент сивият вълк се отскубнал от него и се втурнал нагоре по скалата с вой. Като се посъвзел, доколкото могъл, младежът го последвал, защото това бил единственият път към полето отгоре, което трябвало да прекоси, за да намери приятелите си.

Изведнъж чул шума от хрускащи кости - не както когато някое животно яде, а като че ли пречупени със зъби от яд и разочарование; като вдигнал поглед, той видял близо отгоре отвора на малката пещера, в която намерил убежище предния ден. Събирайки всичкия си кураж, той минал покрай нея бавно и внимателно. Отвътре долетели стонове от страдание, примесено с тъга.

Като достигнал върха, студентът се втурнал с всички сили, и едва когато изминал известно разстояние, се осмелил да погледне назад. И когато се обърнал, видял на фона на небето момичето, което стояло на ръба на скалата и кършело ръце. Самотен вой достигнал до него. Тя не го последвала и той безопасно достигнал срещуположния бряг.

 

 

© Джордж МакДоналд
© Йорданка Добрева, превод
===========================
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2000, № 1 (2)