На шивача това му било добре известно, но той бил жизнерадостен човек, и когато земевладелецът го предизвикал да ушие гащеризона през нощта в църквата,  шивачът не се уплашил, а приел, за да спечели наградата. И така, когато паднала нощта, тръгнал той към долчинката, на около половин миля от замъка, докато стигнал до старата църква. След това си избрал един удобен надгробен камък за сядане, запалил свещта си, сложил си напръстника и започнал да шие гащеризона; усърдно и чевръсто боравел с иглата си и се замислил за наградата, която земевладелецът трябвало да му даде.

Известно време всичко вървяло добре, докато не усетил как целият под се разтресъл под нозете му; без да спира да работи, той се огледал и видял голяма човешка глава да се подава от каменния под на църквата. И когато главата се показала на повърхността, попитала с дълбок, силен глас:

- Виждаш ли моята огромна глава?

- Виждам я, но ще ушия това - отвърнал шивачът и продължил да работи върху гащеризона.

Тогава главата се показала още по-нагоре от пода, докато се подала шията. И когато шията била навън, гръмкият глас попитал:

- Виждаш ли моята огромна шия?

- Виждам я, но ще ушия това - отвърнал шивачът и продължил да работи върху гащеризона.

Тогава главата и шията се издигнали още повече, докато гигантските рамене и гърди се показали над земята. И отново мощният глас прогърмял:

- Виждаш ли огромната ми гръд?

И още веднъж веселият шивач отвърнал:

- Виждам я, но ще ушия това - и продължил да работи върху гащеризона.

Но чудовището продължило да се издига от пода, докато размахало огромните си ръце пред очите на шивача и казало:

- Виждаш ли огромните ми ръце?

- Виждам ги, но ще ушия това - отвърнал шивачът и продължил да работи много усърдно върху гащеризона, защото знаел, че нямал време за губене.

Веселият шивач тъкмо правел дългите шевове, когато видял как чудовището, продължавайки да се издига от пода, извадило грамадния си крак, и като тропнало с него по земята, изревало:

- Виждаш ли огромния ми крак?

- Да, да, виждам го, но ще ушия това - извикал шивачът, а пръстите му танцували с иглата и правели такива дълги шевове, че той вече привършвал с гащеризона, тъкмо когато чудовището изваждало и другия си крак. Но преди то да стъпи на пода, веселият шивач изпълнил задачата и като духнал свещта и скочил от надгробния камък, навлякъл палтото си и избягал от църквата с гащеризона в ръка. Тогава страховитото същество надало ужасен вой и изтропало по пода и с двата си крака, излетяло от църквата и се затресло след веселия шивач.

Тичали те надолу в долчинката, по-бързо и от поток подгонен от прилива, но шивачът тръгнал по-рано и имал пъргави крака, и не се отказвал от наградата на земевладелеца. Въпреки че съществото ревяло подире му да спре, веселият шивач не бил от хората, които едно чудовище може да възпре, ако могат да избягат. Така че той стискал здраво гащеризона в ръка и едва докосвал земята с крака, докато стигнал замъка Садел. Едва що влязъл и залостил портата, чудовището се изправило пред нея и вбесено от загубата на плячката си, ударило стената над портата, където останала следа от петте му огромни пръста. И днес човек може да ги види, стига да се взре достатъчно добре.

Но веселият шивач спечелил наградата си - Макдоналд бил впечатлен от смелостта му и му платил скъпо и прескъпо за гащеризона, и така и не забелязал, че няколко от шевовете били доста дълги.