РАДИО-СТИЛ
Универсален лагер на радио-модернистите

Давид Бурлюк

web

Радио-модернистите създават, твърдо решени да не се страхуват да останат неразбрани от съвременниците си. Да обединим всички Радио-модернисти по света - е наша цел. Сега приемам името РАДИО-ФУТУРИСТ, основател на УНИВЕРСАЛНИЯ ЛАГЕР НА РАДИО-МОДЕРНИСТИТЕ в град Ню Йорк.

СТАРАТА ГЕМИЯ ПРИ ЛОНГ АЙЛЪНД

Седя си в резиденцията - една круширала гемия. Тя лежи върху пясъчна дюна. Далеч-там-на-разстояние се простира един от заливите на океана. В резиденцията няма прозорци; вратата ми служи за маса. Миниатюрните кристали на Атлантика изпълват въздуха и докарват мечти за безсмъртие. Освен слънцето в небето и водата, тъмно синия етер и плисъка на вълните - няма нищо. Вятърът гали дюната. Дошло е време най-богатата страна в света, Америка, да даде част от златото си за създаване на нечувана красота.

РАДИО-СТИЛ

Давид Бурлюк е изобретателят и изследователят на РАДИО-СТИЛА, единственият стил на епохата. В Америка, най-великата страна на Земята, вече се работи в тази посока. Художникът вече е нарисувал множество такива картини, въздържайки се изцяло през това време от храна, отслабвайки 29 килограма.

АМЕРИКА ВЕЛИКАТА

Узряло е времето да оценим факта, че страната трябва да притежава ИЗКУСТВО адекватно на нейната величина. Велика Америка заслужава ВЕЛИКО НОВО ИЗКУСТВО. НОВОТО ИЗКУСТВО трябва да бъде притежание на всеки дом. Всеки винаги трябва да гледа картините на великите си съвременници. Старото изкуство е толкова международно, колкото историята. Неговите основи, неговите заключения - всеки признак от поучително и обучително естество - принадлежат на всички.

ДНЕШНОТО ИЗКУСТВО

На дървото на Велика Америка растат листа и цветя. Тънките нишки на техния аромат изпълват ноздрите на ангелите, които перят крила насред облаците от ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ.

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СВЕТОВНИТЕ ЕСТЕТИКИ

Радио-Епохата - е на космополитизма. Глас от песен, изпята в Чикаго, може да бъде чут в Австралия или в степите на Русия. Не е далеч моментът, когато всички жители на Земята ще слушат едновременно декламацията на ВЕЛИКОТО. Президентът на ЕСТЕТИКИТЕ на целия свят вече беше избран. Но той самият още не е уведомен за това. Може би това си ти - който четеш тези редове? Превъзходно красив палат е подготвен за теб. Животът няма смисъл, ако живееш само заради котлетите и мършавите възнаграждения на материалната сполука. Животът придобива смисъл тогава и само тогава, когато душата навлезе във възможността за ново изкуство.

ЖИВОТО-СПОМИНАНИЕ

Дори за науката, небосводът, видян през телескоп, е нещо метафизично, свръхсъществено, абстрактно. Наблюдателят знае позицията на звездата в дадена величина - да предположим 5, докато в живота, в реалността минава през 8. За нашето всеобхватно съзнание този метафизичен закон е свързан с всичко, което пулсира, движи се и се върти за нас. По същия начин идва впечатлението от движещ се човек: за случайния свидетел съществува позиция 3, докато в реалността той преминава през 4 ½. Човешкият организъм обхваща света през сетивата си. Хипотезата за пет сетива е невярна - повече са. Когато Рембо говори за цвета на гласните, той посочва, че звукът и светлината са проява на един и същ порядък - различен, обаче, по степени на вибрация. Велика мисъл за вселенската значимост може понякога да бъде изразена в една единствена черта. Простотата на формата не означава неуместна същност. Емерсън се изразява много оригинално и красиво, когато нарича Хумболт гласът (ням за него) на камъните. Епохата, предшестваща настоящата - РАДИО ЕРА - беше ера на разрушение. Кинетичната фаза разрушава статичните форми. Предшестващата епоха - свършена сега - епохата на електричеството - беше Апокалипсисът на тази динамична ера.

Както в природата, така и в живота идеята за формата продължително е разрушавана от движението - Времето - самия процес на живота. Музиката описва Времето през образи от звук. Рисуването не е нищо друго освен оцветено Пространство. За да слушаме музика се нуждаем от Време. Да видим рисунка е достатъчен миг.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА АБСТРАКТНИ ОБЕКТИ

(Свръх - Природа)

Има физични и метафизични обекти. Между двата “реални" - физически - небостъргача, стърчи трети, метафизически, създаден в пресечната точка на мисловно продължените повърхности на “реалната" структура. Между двете живи същества винаги има трето - абстрактно, метафизично. Свръх - природа, метафизически построения - създания на “чист-разум", изпъкват във въображението като удължени линии и повърхности на фактически съществуващи обекти. Едгар Алън По и Фламарион съществуват в действителността, но сега живеят само метафизически.

* * *

Можеш да нарисуваш бутилка уиски върху масата; но можеш също да обрисуваш - бутилка уиски, която вече не е там. Митът за така наречената душа е превърнат в действителност в нашата РАДИО ЕПОХА. Всичко - от мъничката буболечка до чаената лъжичка - има своя типична душа. Бутилката уиски, която беше на масата, е пак там, завинаги, но абстрактна. Съзнанието е притежание не само на човека, незначителна частица сътворение, но и на Майката Природа.

Бележка под линия: Тъй като хората не си поръчват портрети при мен, аз рисувам портрети на демони, за които пазя свободен стол в студиото.

Адрес: Д. Бурлюк, 2116 Харисън Авеню (до Залата на Славата Н. Й. Университет), Тел. Седгуик 1124.

Вчера е сянката на днес.

И все пак вчерите се появяват по-бързо отколкото изчезва настоящето.

НАУКАТА И МИТЪТ ЗА ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК

Започвайки от тъмните времена към епохата на желязото и парата, еволюцията на живота конструира през своите различни степени механичния човек. Това развитие е в мускулите и костите, и по-грубите механични елементи на човека, докато стигнем до чисто физически механичния човек - индустриалния работник на настоящето, заместен от съвсем механична конструкция. Днес - в началото на историческата радио-ера, свидетелстваме за механизацията на човешкото съзнание или за менталните качества на човека. Това е началото на създаването на механичната менталност. Физическата страна на философското. Свършено е с хипотезите на миналото и с мечтата за Философския камък, а механизацията на човешкото съзнание е мечта - не е далеч да бъде материално проявена.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА СКОРОСТТА

Трябва да тренираме съзнанията си да виждаме нещата бавно, а също и да виждаме повече.

Китайците виждат нещата по различна - по-бавна - скала от нашите високо “цивилизовани" художници.

От нашата цивилизация сме добили алгебрична визия.

Китайските художници виждат отчетливо всяко перо в крилото на летяща птица.

* * *

Веднъж овладели навика за “бавно" зрение, ще сме в състояние да виждаме кинетичното, точно както виждаме статичните неща. Въпрос е само на пропорции. Топорът ще ни се яви с формата на ветрило. За статичното виждане ходещ човек изглежда хилядокрако създание. Бързо движещата се каруца приема образа на влак от навързани каруци. За по-високото съзнание векът е просто образ на метроном в човешкото съзнание, удрящ сто пъти в нашата съвест.

1926

Този текст е издирен от Ед Зерне.

© Давид Бурлюк
© Тодор Карастоянов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2001, № 5 (18)