Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВИЦЯЗ
web
Притихна, срещнала съдба щастлива.
Въздишка гърлото на Свицяз свива.
Поникна и порасна стъбълцето.
Благ кленов сок. От злато е сърцето.
Притворила от щастие очите,
душата си отдавам на лъчите,
на корените, дето се преплитат
във сутерените на дълбините.
Все още от недрата се дочува
княгинята как бяга, без да спира.
Врагът е там. Не иска да умира.
Със сълзи пълна още, Свицяз плува.
Слухът долавя - патици долитат
и кацат в шумолящата ракита,
наднича сом замислен от реката -
прегръдка на небето с глъбината.
Въздъхна пак - девойка беларуска,
в едно събрала минало и бъдно.
Сълза на Свицяз по гръдта се спуска,
съединила живо и отвъдно.
© Данута Бичел-Загнетава
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|