Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПРОСЛАВА НА ТРУДА

Деян Айдачич

web

В епохата на управление на комунистическите партии в Източна Европа песните за труда и трудещите се, прославата и празниците в чест на труда са неделима част от обществения живот. След краха на социализма от съветски тип съществуващото изобилие от подобни текстове се превръща в исторически факт. Със своето идеологическо заслепение начините за социалистическо празнуване, лозунгите и песните днес представляват грамада от остарели думи и картини. Този огромен материал е струпан в библиотеките, музейните хранилища и по сметищата на хората, отхвърлили своето доскорошно ежедневие. Крайната идеологизираност на този материал предизвиква анализиращия го от фолклористична гледна точка изследовател да идеологизира на свой ред. Но такъв подход и прибързаната му яснота също би останал затворен в идеологическите окови и би бил прекалено опростен по отношение на реалния живот. Добре би било този исторически период да се осветли чрез преплитането на историческите факти, етнографските и фолклористичните записи и психосоциологическите фактори, формирали облика на социалистическото общество. По този начин не само ще се достигне до по-добро разбиране на изтеклите десетилетия, но и до разкриването на наследството им в съвременността.

Изпълнявайки научните заръки на политическите върхове за трудови песни и празници, етнографите и фолклористите са писали текстове, съгласувани с линията на партията и държавното ръководство. През 20-30-те години на XX век такива текстове са били обнародвани от Е. Блинов, Ю. Сумарин, П. Соболев и А. Димиш, автор на кандидатската дисертация “Очерки истории пролетарской поэзии и рабочего фольклора", както и на поредица студии върху тази проблематика. През 60-те години с работнически фолклор са се занимавали и чехът Гелерд (РФ 8, СЕ 1962, 5), и руснака А. Лазарев (РФ 10). От началото на 60-те години в Белград основен проводник на идеологизираната фолклористика е Душан Неделкович, главен организатор на форумите на фолклористите на Югославия и редактор на списанието Народно стваралаштво-Фолклор, представител на Югославия в трибунала за военни престъпления, човек с високи партийни функции. Под негово ръководство Фолклорното отделение на Етнографския институт към САНУ е събирал песни, пети в периода 1949-1953 г. Статиите на Драгослав Антониевич и Видосава Николич от началото на 60-те години са изцяло идеологизирани и изпълнени с възхвала на партията и Тито. В Киев през 1984 г. дисертация за трудовите песни при славяните защитава Лариса Вахнина. Времето е допринесло заключенията на подобни произведения да се превърнат в безкрайно остарели и в анахронизъм, но за нас като изследователи е останал богатият материал в многобройните списания, сборници, кинопрегледи и вестници.

В годишния календар през периода на социализма времето, когато е прославян труда, е свързано с официалния Празник на труда, но също така и с редица други държавни и партийни празници, отбелязващи изпълнението на плановете и големите постижения, трудовите акции и т.н. Празникът на труда Първи май във всички социалистически общества е празнуван като един от най-важните държавни празници. Празничният сценарий е имал своите неотменни елементи, най-важни между които са били подходящите за случая речи на партийни ръководители и високи гости. Знамената, гербовете, лозунгите и останалите иконографски елементи са били предварително приготвяни. Опирайки се на спомена за борбата на комунистите от XIX век за съкратено работно време и социална защита на трудещите се, в епохата на диктатура на пролетариата това честване е представлявало отдаване на дължимата почит на работниците, борили се за своите права през XIX и началото на XX век. Първи май се е празнувал като неработен ден. Празничността на този ден се е отбелязвала с ранни утринни разходки из природата (по традицията на старите комунисти), носенето на червени знамена и карамфили наред с другите символи. Изключение са представлявали миньорите, които точно на Първи май са постигали нови рекорди в работата. Някога на този ден са провеждани и празнични първомайски паради и манифестации. В шествията, които през 50-те години са имали дори и карнавални елементи, са се появявали трудещи се от различни професии. Песните в прослава на труда са пълни с оптимизъм, в тях се изтъква усърдието и постоянството на работника, възхвалява се победата му над природата. Те са били особено актуални при откриване на новопостроени пътища, прокарани тунели и осъществяване на нови производствени рекорди. Идеята за Празника на труда по този начин е свързвана със самия труд.

В първите десетилетия на социализма в Югославия специално е подчертавано планирането и изпълнението на петилетните планове, петилетките. В това прозира възприемането на съветския модел и неговото осъществяване в местните условия. Названието петилетка се открива в различните видове пропаганда и във фолклора. По повод на празнуването на държавните празници - 29 ноември във ФНРЮ - задължително са прославяни и трудовите победи като доказателство за всенародната обич към отечеството, народа, партията и вожда. Ритуализирани са били и честванията на годишнините от войната, на партийните конгреси и т.н. Във всеки от тези тържествени случаи е било подходящо да се отбележат нови трудови победи. Червените съботи (комунистическите съботници) също са свързвани с труда в целия съветски блок.

Символи. Сърпът и чукът най-пълно и обобщено представят земеделието и индустрията, и най-вече идеята за единството на трудещата се класа. Тяхното обединяване е трябвало да символизира липсата на различия между работника и селянина. Този символ е изобразяван и на партийните червени знамена, и на гербовете, и на ордените за героите на труда, и на държавното знаме на СССР. Потребността от символика не се е изчерпвала с него, но останалите символи не са получили такава широка общоприетост и тясна свързаност с труда. Разбира се, пионерските връзки, струговете, ордените за героите на труда и червените знамена са били неотменна част от всяко празнуване на труда. Привеждам пример с тържественото приемане на работници в йенакиевския металургичен комбинат: “След изпълнението на “Марша на металурга" влизат почетните ветерани на завода, героите на социалистическия труд, орденоносците. Тържествено се внася знамето и се поставя в окичения с цветя център. От едната страна застават знаменосците, а от другата - младите работници. Началниците на цеховете представят подред участниците в празника. В същото време се прожектира филм за пробния период на всеки работник и се разказва биографията му. Бъдещите металурзи поединично приближават до знамето и целувайки го клекнали, дават тържествена клетва да пазят работническата чест. Пуска се на касета реч на Вл. Ленин за трудовата дисциплина" (Сорока 1975: 47).

Символични подаръци са се разменяли и на Празника на сърпа и чука, символизиращ неразривната дружба на работническата класа с селяните-колхозници (Байраківський 1978: 37).

Изравняване на живота и новите изкуства. Прославата и честването на труда се е разигравало в манифестациите, в които многобройни са както участниците, така и зрителите. Масовото ритуално празнуване на труда е било такова представление, в което тези роли за били размесени, защото, казано на театрален език, зрителите, макар и намиращи се в този момент в пасивна позиция, са били едновременно с това и на сцената. Във времето на все още неразвитите електронни медии основанията за такава организация са били съвсем разбираеми от гледна точка на властите. Масовите акции са имали своето активиращо въздействие. Проникнатото от музика, текст, лозунги и визуални ефекти въздействие е трябвало да представи по атрактивен начин успехите и красотата на новото общество. Сцена за такива представления са били площадите и улиците. В иконографията на тези събирания неотменно място е било отредено на окачените лозунги, възхваляващи празника и труда. Сцените на обновяване и изграждане по символичен начин са представяли обикновения труд, но обновеният им сценичен вид му е придавал и ново, тържествено значение. Комунистическите партии са подтиквали творците да заличават разликата между изкуството и представянето в реалистичен план на идейния размах и успехите на социализма. Творци на соцреализма са илюстрирали строежите. Художниците и графиците са рисували, скулпторите са извайвали, фотографите и операторите са снимали мускулести, ведри и горди младежи. Металурзи, леяри, трактористи, миньори, строители и ударници са образцовите юнаци за новата иконография. В идеализирания образ са вградени архетипните черти на всесилния работник и творец в акция. Заобиколен от други работници, такъв работник е в порив, ведър и изпълнен с воля, в разцвета на силите си.

Юначният работник от всенародния труд е герой и на масовата култура. Образците, сътворени от соцреализма, се появяват от плът и кръв, а истинските герои на труда се превръщат в модели за изкуството. Мотиви, герои и лозунги на партийната пропаганда навлизат от масовата във високата култура. Стига се до заличаване на границата между агитпропа и политическия работник, между изкуството и масовото творчество. Лозунгите в чест на труда, изписани върху червени транспаранти, се превръщат в обичаен декор на градските улици и площади. Творците възпяват социалистическия труженик. Всичко това е фиксирано на кинопрегледите и посредством тях дори и тези, които не са участвали пряко в манифестациите, получават възможност да се уверят и вторично да участват в събитията. От фотографиите на първомайските паради личи тяхната помпозност и ритуализираността на манифестациите. Всички са представени и всички са участници. Като потвърждение за единството на всички професии и възрасти, се организират акции, в които войниците помагат на селяните, селяните - на войниците, пионерите помагат на селяните, а студентите - на работниците, и т.н.

Ударниците са били най-добрите и най-саможертвените между силните и способните. Чрез тях е представян и прославян идеалът за новия трудов човек. Утопичната картина на този нов човек се е въплътила в ударника и неговите свръхчовешки резултати. Ударничеството е подкрепяно от властта, защото чрез него партийните ръководители са могли да изтъкнат ударниците като пример за подражание. Склонността на идеологията към хиперболизиране и митологизация най-лесно е свързвана с хората, надхвърлили границите на обичайно човешкото. Някои от ударниците са станали особено популярни. В СССР ударниците са наричани стахановци по името на Стаханов. Образът на миньора Алия Сиротанович се оказва върху банкнотите на СФРЮ. На някои от празниците на труда на ударниците е давано правото да запалят факлата, да носят знамето, да седят като увенчани с ордени Герои на труда в първите редове на всички социалистически празненства.

Отделни ударници са влизали и в партийните органи. От властта те са давани като пример, че може чрез труд човек да се издига в обществото. Тези хора за пример, изтъквани като образец за особени способности, все пак трудно са се вмествали в света, в който са били въведени. Някои от тях сами са се маргинализирали, доколкото новата им среда е била чужда за тях. Предлагането на привилегии още повече размеквала хората, склонни да изтъкват себе си с активния си и плодотворен труд. Потвърждение за значимостта е придобивано и чрез почетни знамена и значки за ударник.

Работниците като богове, които творят и променят природата, придобиват в песните и лозунгите силата да съграждат реки, планини, да претворяват пустините в плодородни ниви и градини, да създават нови сортове.

Брегови нестају, земља облик мења
Петолетка Титова нови живот спрема

Познат е лозунгът: “Ние изграждаме фабриката, тя изгражда нас".

Вождовете. На мъдрите ръководители, обожествяваните бащи на нацията и/или комунизма - Ленин, Сталин, Тито, Живков, са приписвани атрибутите на всесилност, всемогьщество. Във фразеологичния космос от социалистическата епоха съществуват неотменни и задължителни думи, които могат да се свързват по различен начин в хвалебствените речи на прославата: бъдещето, труда, работниците и селяните, партията, народа (ние), социализма, комунизма, победата, радостта. При сглобяването им в лозунги вождът има най-важна роля. Самият той може да бъде олицетворението на чистотата, вярата и бъднините, но може да бъде и най-мъдрата и решителна глава на комунистическа партия, която вижда пътя към светлото бъдеще. Освен в лозунгите, които се преобразуват и активират като стихове в масовите песни, те се срещат в печата, в списанията, на партийните събрания, дори и в етнографските студии. В текста на Видосава Николич се появяват очакваните думи: “Изхождайки от историческия момент, когато другарят Тито и ЦК на КПЮ са отправили към народа възвание за участие в социалистическото строителство, народният поет - строител на социализма - спонтанно и с поетичен замах възпява най-интимните преживявания на нашите народни маси в процеса на революционните обществени преобразования в страната". Култът към личността със своята прекомерност се появява и в редица стихове. Дори решенията на партийните конгреси влизат в стихотворенията:

Друг је Тито изд'о наређење;
Сви у борбу за изградњу земље (Николић 1960: 374),

Омладино, не жали елана,
У изградњи Титовога плана (Николић 1960: 375).

Със стихове се разказва как сънищата се превръщат в реалност:

То уради пролетерска класа
То је могла друга Тита маса (Антонијевић 1960: 205).

В някои от песните участникът в трудовата акция директно призовава другаря Тито да посети младежите на строящата се железопътна линия:

Друже Тито, оћеш ли нам доћи,
Оћеш ли нам на прузи помоћи? (Николић 1960: 383)

Омладина нове пруге гради,
Дођи, Тито, види шта се ради (Николић 1960: 383)

При изграждането на култа към личността е съществувало напрежение между възкачването по стълбата на политическата бюрокрация и постоянното присъствие сред народа на вожда, осъзнаващ, че може да задържи ореола на народен човек само с чести срещи сред народа, фотографиране с деца и работници. За лакейническа покорност говорят редица стихове и в масови песни, и в стихотворения поетите. Масовите песни са съставяни най-често от апаратчици по партийно задължение.

Централна е ролята на Тито при представянето на ръководителя и вожда, но в някои случаи се изтъква и водещата роля на партията. Тя е изтъкната от Ташко Стоич в песента за младежта, която отива в рудника, а Компартията допринася за развоя на индустрията и братството. За елит на младежта е приеман Съюзът на комунистическата младеж на Югославия (СКОЈ), организация подготвяща младежите за прием в КПЮ, в СССР - Комсомола и т.н. Разбираемо е, че и СКОЈ в стиховете е водещата младежка сила (скојевци - соколи):

Ој, Скојевци, ајд на чело,
нова пруга, ново дело (Николић 1960: 383).

Директивите, инструкциите, решенията на конгресите и пленумите представляват различни варианти на политически поръчения, които бързо се превъплъщават в социалистическия фолклор.

Обявяване на победата над неприятелите представлява съставна част от заръките, отправени по повод на откриването на нов цех, строеж, минна шахта или прибирането на новата реколта. Това е победа над онези, които не са се включили в социалистическото строителство или го възпрепятстват. Това са реакционери, капиталисти, на село - богатите селяни, а в индустрията - саботьорите, на които се отправя закана, че ще бъдат победени и да не се опитват да се вмъкнат в нашите редици. Понякога се сравняват старата и новата система, при което опозицията изгражда чрез противопоставянето на капиталистическото заробване на труда и доброволния му характер при социализма. Прославата на труда е имала и своя външнополитически аспект. Чрез повишаването на резултатите от социалистическия труд се е изтъквало неговото надмощие над империалистическия Запад. Тъй като съветският модел на празнуване в чест на труда се е използвал в различни локални варианти в целия източен блок, това е била възможност да се потвърди братството и сътрудничеството между социалистическите държави, солидарността на трудещите се и пролетарския интернационализъм. Прословутият призив “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" е отправян и към трудещите се от капиталистическите страни. Интелигенцията е разглеждана като съмнителна и ненадеждна класа, ето защо нейният труд не е празнуван.

Офанзива и милитаризация. Периодът на социалистическо строителство и обновление в Югославия е назоваван Осма офанзива. След седемте офанзиви срещу германците във Втората световна война, това словосъчетание, употребено в качеството му на военна метафора, е означавало както борба за ново общество, така и срещу старото. В някои песни се изтъква продължаването на войната като борба за освобождаване на труда и за изграждане на новото общество. Чрез труда се призовават мъртвите герои да видят подвизите на младежите, показва се достойнството на жертвите и т.н. Прави се сравнение на бореца-антифашист и ударника:

Ударници с омладинске пруге,
Као борци четрдесет друге (Николић 1960: 385).

Ясно е показвана приемствеността на военните и трудовите победи, а борците за народна свобода са присъствали във всичките чествания на труда.

Трудовите акции са имали паравоенна структура (напр. бригади) с комендант/командир на акцията и коменданти/командири на отделните единици. С вдигането на знамето, с утринната гимнастика, храненето на общ казан и задължителното политическо образование, всекидневният живот при трудовите акции много е напомнял на организацията на един ден в казармата.

Най-пълно колективизмът се е изразявал в трудовите акции, представляващи организирана масова работа по изграждане на пътища, канали, железопътни линии. Всичко се преобразува и приспособява към общия труд. Личното и интимното се потиска, а доколкото се говори за чувства, то това са чувството на другарство и любов към вожда, народа и партията.

Участниците в трудовите акции са били от различни краища на страната. Самите акции са представлявали места за събирания, срещи и установяване на приятелства. Те са били посещавани от високи политически ръководители, които са откривали построените на трудовите акции обекти.

Песента Малъчики на групата Идоли представлява пародийна преработка на соцреалистическите мотиви във време, когато соцреализмът е отдавна изоставен, но не и владеещата комунистическите партии идеология. Песента осмива духа на бодър колективизъм:

Пламене зоре буде ме из сна
Фабричка јутра, дим из димњака
Песма се ори, млади радници
Челична јутра, хитам фабрици. (...)

Високе пећи, потпаљујем ја
Руда се топи, насмејан сам ја
Песма се ори, пева фабрика
Песма се ори, аааа.

Трудът като наказание. Другата крайност е пълното обезсмисляне на труда в затворническите лагери, например в съветска Колима, в югославския Голи оток, българското Белене и т.н. В тези лагери затворниците са пренасяли камъните от едно място на друго и след това са ги връщали обратно. Чукали са камъни, при което резултатите от техния труд не са служили практически за нищо. В Съветския съюз това са печално известните със злото и глада си акции за превъзпитание на инакомислещите, подобно на изграждането на Беломорканал.

Смесването на истината и лъжата. С издигането на идеала и неговото съхранение в масовата култура е била прикривана истинската цел на това, което е изпълнявано. Съществували са наистина индивиди, способни на свръхусилия, далеч над посредствеността. И е добре, че е било така, защото благодарение на тях съсипаната във войната страна все пак е поела напред. С техните резултати, обаче, е злоупотребено и създадените ценности, вградени в обществения труд, все повече са губели своята стойност с появата на двойствен морал и червена буржоазия. С идването на самоуправлението тази лъжа става още по-изразителна. Изтъкван като югославска особеност и единствен в света пример за даване на власт на трудещите се, това е бил начинът за окончателно опропастяване на научните знания и за кражби от страна на партийните и синдикални ръководители и бюрократи. Пропастта между лицемерните лозунги и истинското положение се задълбочава и тържествените чествания стават все по-малко помпозни.

Безделието. Накъде по-нататък... Този преглед би имал значение само като припомняне за едно не толкова далечно, но окончателно завършено и отминало време, ако тази система не бе оставила в милиони хора вкоренените навици от това време. С отпадането на въодушевлението и повишаването на кризисните елементи хората от социалистическата епоха, противно на привидното постоянство в труда, все по-масово избягвали да работят и намират обяснения и прикрития за безделието. Появява се правилото: “Никога не могат да ми платят толкова малко, колкото малко аз мога да работя!".

Такъв подход към собствената среда и положение представлява и важен елемент на постсоциалистическите общества. Позицията спрямо труда е формирана чрез дълготрайно унищожаване на самия труд. Днес споменът за героите на труда предизвиква ирония. Забелязва се, че младите, чийто живот е протекъл в променена идеологическа среда, не са отстъпили много от лозунга, че могат да работят толкова малко, колкото малко им се плаща. Тези от тях, които желаят да си осигурят професионално признание, основателно предполагат, че могат да дочакат такова признание в собствената си страна и да си осигурят средства за нормален живот. По този начин в постсоциалистическите общества в епохата на прехода наследството от социализма се оказва вредно: тези, които искат да работят, заминават, а които не желаят да се трудят - остават. Тези, които остават, възраждайки в нова, вариативна форма старата максима, вече дори и не споменават ниското заплащане, но изтъкват как за толкова малко пари въобще няма да работят. Създава се едно ново гневно поколение, което осъзнава, че неговите родители и дядовци са живели по-добре, с възможност да задоволят различните си социални потребности и да си осигурят удоволствия, които те нямат.

Ние наистина можем да оприличим някогашните шествия на карнавал, на краткотрайни, шарени и празни манифестации на това, което е било осъдено на провал. Ценностите на пропадналата идеология са низвергнати, но с нейното пропадане по инерция са изгубени и тези стойности, които си е струвало да бъдат запазени в обществото. Промененото отношение към труда ще бъде трудно преодоляно, доколкото в постсоциалистическото общество работещият човек е смятан за безумец, който се измъчва, защото не е схванал, че има значително по-лесни начини за набавяне на пари - контрабандата, измамата, корупцията и т.н. Моралното битие е разядено и всяко организирано усилие за завръщането към труда е обречено на неуспех, освен това, което би било най-болезнено - масовите уволнения, след които хората ще схванат, че трудът е привилегия.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Антонијевић: Антонијевић, Др. Друштвени карактер херцеговачких народних песама изградње. // Рад 9. конгреса СУФЈ, Сарајево, 203-210.

Караклајић 1960: Караклајић, Ђ. Револуционарна радничка песма у Србији. // Зборник родова Етнографског института. Београд, 1960, № 3, 479-518.

Колпакова 1964: Колпакова, Н. П. Народная песня советской эпохи. // Русский фольклор, 1964, № 9, 97-114.

Коренова 1979: Коренова. Некоторые проблеми издания рабочих песен. // Русский фольклор, 1979, № 19, 178-185.

Лазарев 1966: Лазарев, А. И. Эстетическая природа рабочего фольклора. // Русский фольклор, 1966, № 10, 43-62.

Недељковић 1960: Недељковић, Д. Прилог проучавању законитости развитка нашег народног певања у периоду Народне револуције, Ослободилачког рата и изградње социјализма. // Зборник родова Етнографског института. Београд, 1960, № 3, 39-167.

Николић 1960: Николић, В. Наша народна песма социјалистичке изградње у првој петолетки. // Зборник радова Етнографског института.Београд, 1960, № 3, 373-391.

Полищук 1975: Полищук, Н. С. Рабочий фольклор как источник изучения условни труда и быта русских рабочих. // Русский фольклор, 1975, № 15, 177-185.

Радништо 1962: Радништо и сељаштво у нашој народној песми револуције и изградње. // Зборник радова Етнографског института. Београд, № 4, 1962, 49-63.

 

 

© Дејан Ајдачић
© Петко Христов, превод
===========================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2003, № 9 (45).

Други публикации:
Социализмът: Реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура, София, 2003, 249-256.