ЕСТЕТИЧЕСКА ФУНКЦИЯ НА МАГИЯТА В СЛОВЕСНИЯ ФОЛКЛОР

Деян Айдачич

web

Словесната и несловесната магия в народните умотворения съдържат елементи на магично и на различни типове немагично мислене. Основната функция на магичните изрази, песни, реч и действия е магичната, но те имат и естетически функции, както и функции, свързани с установяването и поддържането на реда в социума, стимулирането и осуетяването на явления в природата или човешкия живот. Съотношението между тези функции е променливо, поради което и йерархията им може да се преобърне. Естетизацията на магичното се развива от иманентната естетическа основа на езика и магията, като елементите на магията придобиват в народното изкуство естетическа самостойност.

В синкретичното изпълнение различните изразни средства и езици на вербалната и невербалната комуникации се допълват и обогатяват. Като магични могат да се преценяват символите по носията, даровете, обредните хлябове, яйцата, куклите, освен това - цветовете, жестовете, напевите, ритмите, начините на речитативно повторение, гласът, който пее, начините на пеене, посоката на движение в хорото или в обредното действие. Иманентните и развитите естетически свойства на магичните елементи в словесния фолклор имат допирни точки с магичните действия, с магията, опосредствана от невербалните изкуства, поради което трансформациите на магията в него могат да се разглеждат и от гледна точка на невербалните елементи. В устната традиция магията присъства като творчески принцип в широкия диапазон на структуриране на речта - от комбинацията на фонемите до най-висшите нива на организация на текста.

Езикът притежава иманентните естетически качества на речта, фразите, отношенията на дословно и фигуративно изразяване и пр. В древните култури силата на думата се основава върху вярата за връзката между съществата или предметите и думите, които ги означават. "Имената против уроки" са предпазвали от потенциални опасности. Магичната сила на сродните думи, имена, глаголи или атрибути, изведени от еднакъв корен, се основава върху предполагаемото свойство взаимосвързаните думи да предизвикват и слагат началото на определено действие. Така например в магично-симпатичното предизвикване на любов се използва звуковата или етимологичната прилика или родство на имената на набраните растения и глаголите, с които се призовава желаното въздействие (любица, бълг. теменужка - любя; невен - вехна; милодух, бълг. селим - милувам). Чрез изброяването на магични изрази, които се основават на митичната връзка между името и действието, в песента се засилва логиката на магичното, но и на поетическото значение, което произтича от иманентната естетическа стойност на самите изрази, както и на паралелизма, който се установява между стиховете.

Тайните думи с магична сила (създадени чрез прибавяне на представки или наставки към вече съществуващи думи или чрез измисляне на думи) се използват от малцина посветени членове на общността при строго спазване на правилата и забраните за тяхната употреба. Речта на магията съдържа скрита, неосъзната естетическа функция. "Заумните" имена, атрибути, глаголи в устната традиция се преживяват естетически от съвременния читател, лишен от знания за традиционната култура.

Определени думи в магичните изрази имат особено значение, тъй като инициират и определят типа на изказа. Някои магични формули притежават подчертани жанрови особености, а други могат да се употребяват в различни типове изказ. Магичните императивни формули се използват при прогонването на нечистата сила, като се опират на глаголи, които заповядват определен вид движение - спиране (спри, отстъпи) или прогонване (бягай, махай се).Инвокативните формули са магически оформен начин за извикване на свърхестествените същества и се срещат в магични изрази, жанрове, припеви. Количествените и качествените формули, основани на паралелизма (както - така, колкото - толкова, каквото - такова) могат да бъдат основа на прости изрази, но и на развити поетични и речеви жанрове. Изобилието се призовава с магичната формула за количество колкото - толкова, при което първият елемент в паралелизма е нещо неизброимо и неизмеримо. Посоченият елемент с количеството си имитативно трябва да призове неизброимо количество от благословения обект. В благословиите желаните качества се представят чрез образци на красота и напредък, а в клетвите - с образи на тяхното отсъствие и нещастие. Магичното възпрепятствие на събития може да се основава на формулата за време когато - тогава. С думата когато се представя събитие, което не е възможно, докато втората част на израза описва нежеланата ситуация. Формулите за време при магичното поставяне на условия използват подходящото отношение на думите ако - тогава и са основа на клетвите и заклинанията.

Повторенията или повторенията с модификации в звуците, метриката, лексиката, фразеологичните двойки се срещат често в магичните жанрове. Метричното уеднаквяване на стьпките в стиха свидетелства за съвършенството на отделни песни при балканските славяни. Стилистичните анализи на химните на древните култури изтъкват това качество като признак за старинност. Когато се установява връзка между колектива и свърхестествените същества, припевите като вид повторение в обредните умотворения (Ой, Ладо, Коледо, Ой додо, ой додоле) ритмизират поетичния израз, придават му и магични, и естетически качества.

В магичното претворяване на обектите езикът използва логиката на тропите. Фигуративността на магичното мислене произтича от асоциативното свързване на явленията, най-често на основата на приликата, родството и противоположността. Синекдохата, която се основава на замяната на частта и цялото или единичното и множеството, се среща в магичното означаване, при отличаването на обекта от другите и в операциите на умножаването и делението му. Магичната метонимия е твърде честа в трансформационните процеси, които привидно са причинно-следствено свързани. Митично-магичната метафора е основна тропа на сложното парадигматично кодиране в традиционната култура (цветове, числа, метали, животински атрибути). В магичното действие се преплитат различни тропи. В различните магични обреди или изрази тропата няма винаги едно и също място и еднаква функция. В обредните действия, в които се предизвиква промяна, метафората е тази, която със своите трансформационни свойства започва и предизвиква промяната. Метафората може да има функция и на означаване, и на отличаване на индивида или групите при посвещаването, изгонването и разграничаването, като променя статуса на обекта, към когото е насочено магичното действие. Преплитането на несловесната и на словесната магия се среща в песните, в които стиховете описват или съобщават за магично действие. Магично-обредните действия, в които се използва атрибутивен класификатор при описанието на действието в народните песни или приказки, могат да съхранят спомена за елементи на магични действия и значения.

Наред с доминиращата магична функция при призоваването на свърхестествените сили с цел морално или псевдоморално преподреждане на света, потвърждаване на реда или изпълнение на желания, магичните изкази - басните, клетвите, благословиите, заклинанията - имат и естетическа функция. Хармонията и тайнствената красота на магичните изрази и жанрове произтичат от запазените древни и многозначни отличителни белези на езика, тайните и забранените думи, магичните неологизми, ритмизацията на изказа, повторението на звуци и думи при обръщенията към отвъдните сили, както и от магичния паралелизъм. В комуникацията с отвъдния свят самият език се различава от говора на всекидневието, за да бъде връзката със свърхестественото резултатна.

Източник за естестическото качество на песните и речта, съставени от магични изрази, е свързването и интензифицирането на образите, които обхващат смисъла на цялостното съществуване. Картините на изобилие и пустош в магичните жанрове, на извикване на щастието и нещастието имат силата на имитативно предизвикване на съдбата. Представите, които се изразяват чрез тях, имат иманентна естетическа стойност, независимо от това какъв е техният етичен фон. Клетвата или баснята, колкото и страшна да е, от естетическа гледна точка може да има успех. Картините на пустош или изобилие се разширяват, придобивайки пълнотата и естетически подчертаната многосмисловост на съществуването. Чрез изброяването и широкото използване на магични изрази в отделната песен, в говора - във вид на молитва, благословия, клетва, заклинание, те могат да бъдат и композиционно обогатени (с антитеза, градация, обусловена от изброяването и др.).

Разлагането на сложните взаимоотношения на магичното действие и на словото като устна част от обреда, на обредното действие и неговото описание, на магично-обредното действие (говорене) и мотивите с магичен произход, трябва да се съобрази с интенциите на магичния "текст" и интенциите на жанра, както и с мярата на тяхната съгласуваност. От анализа на мотивите, който предполага трансформации в повествователния фолклор, по-прост, но и изключително значим е анализът на вербалния и невербалния фолклор в обреда. В статията си "Семантика на фолклорния текст и ритуал" Л. Виноградова отбелязва техните взаимоотношения така: думите описват действието, думите разкриват смисъла на действието, думите съдържат скрито значение. Тя открива паралелизъм в отношенията между текста и ритуала (Виноградова 1993: 210-220). Успоредното разкриване на действието и описанието на действието са най-простият случай на паралелизъм. Формалният паралелизъм разкрива зависимостта на фолклорната символика от конкретните обредни реалии, а формално-семантичният паралелизъм посочва символичното качество на определен ритуален аспект.

Чрез формули, чрез тематични и фигуративни кодове символните паралелизми се вграждат в паралелизма на вербалния текст.

Като изхожда от Гремас, Ж. Курте (1986: 200-209) смята конфигурацията за носител на фигуралните категории, а фигуративния код - обратно, за тематичен носител на парадигматичното означаване. В системата на народната традиция съществува сложно преплитане на синтагматично-тематичния и парадигматично-фигуралния код, в което се стига до тяхното взаимопроникване и претопяване. Богатството от значения в устната култура произтича от многобройните кореспонденции и взаимозависимости на отделните нейни сегменти. Естетическото развитие на синтагматичния ход и на парадигматичния код зависи от реализацията на формулите, на фигуративния и тематичния код в умотворението.

Елементите на магичното действие, които могат да бъдат пресъздадени в мотив или фрагмент на мотива, са: забраните и задълженията, осигуряващи успеха на дейстието, което се извършва; предметите, които се използват; описанието на ходовете на магичното действие; символното значение на думите, предметите и действията. Мотивът с магичен произход се включва в различните видове устна словесност синтагматично или парадигматично. Наративните форми възприемат елементите на магичните действия на различните нива на структурата си чрез свиване, разгръщане или трансформация на магичното обредно значение.

При включването на магичното действие в словесни форми не се приемат всички, понякога дори и характерни, негови елементи. По този начин магичното действие, което притежава иманентни естетически качества, едновременно губи и придава отделни елементи и функции. Начините на претворяване на магичните действия в мотиви или техни вариращи форми зависят от мярата и начина на претворяването им в песни или разкази. Във фабулите предимно парадигматичната логика на магичното мислене се надстроява чрез естетическо осмисляне на мотивните му функции в рамките на "текста". Описанието на магичните действия се приспособява към жанровите и наративните характеристики на действието на песента или разказа, като някои от елементите им се загубват, тьй като невинаги имат еднаква стойност в магичното действие и в неговото представяне. Магичното "обредно значение" впрочем не изчезва напълно, ако не се показва част от магичното действие. Колективната памет съхранява това значение като латентно знание толкова дълго, колкото е живо ядрото на народната култура.

В наративните текстове съотношението на вербалното и на магичното действие се конструира по още по-сложен и опосредстван начин. Магичното действие, претворено в мотив, подлежи на промяна с оглед жанровата стратегия на текста. Магичното значение се активизира според жанра на наративния текст и определено според него съотношение между персонажите и жанровия смисъл на посоченото действие. Отказът от обичайното жанрово значение на магичното действие в различните варианти зависи от степента на отстъпление от материала, трансформиране според вероизповеданието, съкращаване, разширяване или контаминация на жанровете.

В сигнификативното тълкуване на наративните текстове, което предлага Левинтон, осланяйки се на изследванията на Проп, дълбинната структура на жанровете разкрива описанията на определени обреди.

Приказката, като реализация на утопичната проекция на идеалното интегриране в обществото, наблюдавана сигнификативно, представлява естетическо развито описание на инициацията (с нейните магични елементи). В приказката магичното се среща в мотивите на даряване с чудодейни предмети, в действията на помощниците, в чудесното раждане, в пазенето на повереното животно или съкровище, в растежа на растенията в неподходящо време, в бягството с хвърляне на магични предмети. В приказката съществуват скрити мотиви на неуспешна инициация, като героите, които не съумяват да решат гатанките преди главния герой или противниците си, се наказват. Инициационната редица от трудни задачи в приказката съдържа елементите на магичните действия от обредните изкушения.

Някои типове митологични балади сигнификативно могат да се обяснят с наказание за нарушаване на табуто или с жертвен обред, който наред с магичното значение съдържа и немагични аспекти за осигуряване на жертвената криза, или с омилостивяване на висшите сили. При принасянето на жертвата чрез насилие се осигурява връщане на реда или неговото осигуряване. В баладите, в които се установява връзка между живите и мъртвите (идването на мъртвия брат, неуспокоеният грешен покойник), понякога се наблюдават и магични действия.

Героите в юнашката епика се противопоставят на демоните със собствени сили, докато на героите от приказките помагат чудодейните помощници и предмети. Епиката все пак възприема магичните елементи направо от обредната практика или чрез други жанрове на словесния фолклор. Помощникът на героя като медиатор между световете притежава магично значение и може да въздейства върху хода на действието. В преданията за юнаци и в епическата поезия мотивите за чудесното раждане, придобиването и загубата на силата могат да имат връзка с магията.

Страхувайки се от насилие и от обсебване от демоничните същества, човекът на езическата култура предпазва себе си, своя дом и имот като осуетява контакта между света на демоните и човешкия свят. Предпазването от демоните е особено развито в обредите на преход, свързани с раждането и смъртта, или символичното раждане и умиране (например на момкова или момина инициация или сватба). За да се предпазят не само действащите лица, чието положение в социума се променя, но и самата общност по времето, когато действащото лице в този обред е подложено на действието на демоничните сили, се извършват определени и се избягват забранени действия, изговарят се думи с благотворна магическа сила и се премълчават опасните имена. Действията на магическа защита се извършват във времето, когато човешкият свят и светът на демоните все още са разделени. Действията за изгонване на демоните с очистване на обсебения се извършват в ситуация, когато двата свята вече са в конфликт - магиите на защита и изгонване взаимно се преплитат. Чрез черната магия се цели разрушаването на съществуващия ред чрез насърчаване на злите сили, а защитата от черна магия се състои в неутрализация на осъществените действия. За защитната магия в народната култура на балканските славяни са писали редица изследователи (Бандич 1980; Джорджевич 1938; Маринов 1914)¹, но рядко й е посвещавано специално внимание като градивен елемент на словесния фолклор.

Нарушаването на нормата и наказанието са тясно свързани в митично-магичното съзнание. Човек, който не се предпазва от демоните, се излага на опасността да пострада². Следи от магично-защитни действия се срещат най-често в мотивите за нарушаване на табуто, в баладите за силата на съдбата, в приказките, в разказните форми с елементи на предания, в приказките за героя, който се опитва да избегне "злата съдба". Демоничните същества наказват хората, които не зачитат правилата на демоничния ред. Мотивът за наказанието съдържа следните елементи: персонажи (жертва и демон), тип нарушение и тип наказание (вкаменяване, ослепяване, осакатяване, обсебване и др.). Й. Коцева групира типовете табу според персонажите, времето, мястото, тотемите като езикови (речеви) и др. (Коцева 1975: 50-62). Често типовете табу са слети - забранено е да се ходи в полунощ на кръстопът или на гробище, не е разрешено след раждането на детето да се изговарят определени имена и думи. Макар че определени типове наказания произтичат от нарушаването на определени забрани, те не са винаги тясно свързани с тях. В песните и разказите за наказанията на демоните мотивът за наказанието се включва в по-широки повествователни рамки. Тези рамки се определят от типа забрана, персонажите, причините жертвата да наруши или да не зачете предпазната магия и от типа наказание, реакциите на околните по отношение нещастието на нарушителя. Всички съставни фактори не се появяват едновременно във всички сюжети, но и техните фрагменти в контекста на народните вярвания и обреди дават възможност да се обяснят функциите и значенията на мотивите. В песните и разказите частично са съхранени и жанрово са трансформирани и естетизирани следите от забраните, техните древни значения и интерпретации в различните културни слоеве.

Забраните, свързани с хронотопа на демоните, предупреждават индивида от името на колектива, че има опасност от нарушение на нормата, но от друга страна, във възприемането на сакралния хронотоп на празника като обновление след кризата (Жирар 1990) може да съществува точно обратната необходимост: жертвайки индивида, неговото нарушение или неговата различност по отношение на другите се използва за пречистване на самия колектив. В първия случая връзката между описаните събития в трагичните фабулати и обредните събития се подчертава, докато във втория - тя се прикрива. Следователно сигнификативното тълкуване на повествователните текстове (Левинтон 1975: 303-319) с мотив нарушаване на забрана разкрива обреда, който за индивида няма щастлив край. Изхождайки от тълкуването на Лишка за трагедията като литературния митос на Фрай, победата на йерархията над нарушението (Лишка 1989) се посочва като победа на демоничния ред над човешкия или като победа на човешкия демонизиран ред в името на колектива над индивида. Повествованието описва и интерпретира частично деритуализираното и естетизирано жертвоприношение, обредното изключване от социума или неуспешната инициация в демонологичните предания и митологичните балади.

Действията за магично стимулиране на плодородието са показани, отразени или символично се срещат в обредните песни, речевите жанрове, приказните мотиви за чудесното зачатие, решаването на трудна задача и в приказката. Продуциращата магия се гради върху имитацията на процеса на растежа на растенията или върху символите на мъжкото и женското начало. Очакваното въздействие на света на хората върху света на висшите сили в устната традиция се отразява чрез паралелизма на двата свята (вертикално: облаци - земя, хтоничен свят - земя или хоризонтално: свят на демоните - свят на хората), както и чрез паралелизма между света на хората и света на природата. Растенията, обредните хлябове, предметите, които символизират силата на плодородието като обекти, използвани за магично стимулиране на плодовитостта, променят значението си и стават поетични символи, придобивайки нови емоционални, морални и образни качества.

Всяка промяна на текста или контекста на магичното действие в устната традиция променя и отношението между неговите функции. При това намаляването на магичната функция може да доведе до усилването или намаляването на автономността на текста. В словесния фолклор, както бе посочено, наред с естетическото претворяване на думи, формули, мотиви и жанрови интенции може да бъде съхранена идеята за магичното възпрепятстване или стимулиране на желаните явления. Съществуват впрочем и процеси на разграждане на магичното значение.

В наративните видове съхранените мотиви с магичен произход в зависимост от жанра и вариантите придобиват фантастично или психологично обяснение. Когато задължителните елементи на обредната култура изчезват чрез намаляване на прагматичните функции на обредната песен, нейната естетическа функция може да стане доминантна. Чрез деритуализацията обредните песни най-често се превръщат в любовни и семейни, а чрез вторична псевдомагична ритуализация - в неестетизирани суеверия.

Хумористична естетизация на магията в устната традиция има в карнавализираните обреди, в които се осмиват съдържанието и функцията на обредните действия, думи, костюми, жестове, маски. Магични елементи понякога се срещат в хумористичните разкази и в пародийните приказки, в приказките за животни, в легендите и др.

Значенията във фолклора произтичат от установените от традицията нужди, които на основата на колективното знание, вяра и вкус се оформят чрез изразните и символни средства на народната култура. Н. И. Толстой в студията си "Към реконструкцията на семантиката и функцията на някои славянски образни и вербални символи и мотиви" посочва необходимостта да се установи фразеологията и лексиката на символите и обредите (Толстой 1990: 47-67). Ако се обхванат всички видове фолклор, би било възможно да се види универсалната система от символи, както и отделните символни системи. В рамките на словесния фолклор като една отделна система се отделят подсистемите, основани върху жанровите отлики. Разглеждайки отношенията между универсалните и специалните символи, е възможно да се установят и значенията, и начините на претворяване на антропологически универсалните и специалните значения и явления.

Съхраненото магично значение, трансформирано и приспособено към новата дейстителност на художествения текст, се конституира чрез развиване или свиване на формулите, тропите, мотивите, функциите на персонажите, магичните предмети, изразите, кодовете на времето, пространството, обектите. Магичните действия на балканските славяни наред с езическите вярвания и обреди от прародината им носят и елементи на племенните и местните вярвания, влиянията на различни религии, следите на магичните действия, възприети и трансформирани от фантастичната или християнската, апокрифно християнската, мюсюлманската, неславяската традиции (тракийска, влашка, старобалканска, карпатска) или от традицията на писмената култура. Елементите на магията в словесния фолклор носят следите на многобройни, самостоятелно развити или усвоени традиции, но те са оформени и чрез развитието и възприемането на жанрови и наджанрови елементи на устната традиция без непосредственото влияние на обредно-магичното.

БЕЛЕЖКИ

1. Виж и изследванията на Вакарелски, Гаваци, Чайканович, Вуканович, Челаковски и др. [обратно]

2. Песните и повествованията за облози и състезания между хора и демони по красота, качества или бързина не спадат в тематичния кръг за предизвикване на съдбата чрез незачитане на забраните, тъй като в тях агоналният характер е прадварително потвърден чрез договора за облога и ролите в него. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Бандич 1980: Бандић, Д. Табу у традиционалној култури Срба. Београд, 1980.

Виноградова 1993: Виноградова, Л. Н. Семантика фольклорного текста и ритуала: типы взаимодействия. // История, культура, этнография и фольклор славянских народов. Москва, 1993.

Джорджевич 1938: Ђорђевић, Т. Зле очи у веровањима јужних Словена. Београд, 1938.

Жирар 1990: Жирар, Р. Насиље и свето. Нови Сад, 1990.

Коцева 1975: Коцева, Й. Остатъци от "забрани" (табу) в българския песенен и прозаичен фолклор. // Български фолклор, 1975, № 1.

Курте 1986: Courtés, J. Le conte populaire, Paris, 1986.

Левинтон 1975: Левинтон, Г. А. К проблеме изучения повествовательного фольклора. // Типологические исследования по фольклору. Москва, 1975.

Лишка 1989: Liszka, J. J. The Semiotic of Myth. Indiana, 1989.

Маринов 1914: Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. // СбНУ, т. 28, 1914.

Толстой 1990: Толстой, Н. И. К реконструкции семантики и функции некоторых славянских изобразительных и словесннх символов и мотивов. // Фольклор и этнография. Ленинград, 1990.

© Деян Айдачич
© Татяна Кметова, превод от сръбски език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Българска етнология, 23, 1997, с. 1-2.