ВЕРКИ

web

Рог, виола и барабанче, музициране
горе в къщата, сред горите, наесен.
Чуден изглед оттам към завоите на реката.

Все още искам да поправям света.
Ала мисля главно за тях, а те всички измряха.
И за страната им непозната.
Нейната география, казва Сведенборг, не се побира на карта.
Защото там всеки вижда света според себе си.
Стават даже и грешки, например скиталчестваш
и не знаеш, че вече отвъд си преминал.

И с мен е така, може би само сънувам горите златисти,
блясъка на реката, в която на младини плувах,
октомври на моите стихове със въздуха като вино.

Свещениците ни учеха що е спасение и осъждане.
Аз нищо не зная сега за това.
Усещах на рамото си ръката на моя Водител,
ала той не спомена за възмездие и не обеща ми награда.

Верки край Вилно, октомври 2000 г.

© Чеслав Милош
© Силвия Борисова, превод.
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2001, № 12 (25)