Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРАТА ГОРА
web
Сред всички църкви - в най-добра
се моля, най-желана.
Стар бор сред старата гора
ехти като камбана.
Животът ми отмина тук,
за мен тревата пее,
калина, хвойна, клек и бук
кандилото люлеят.
Потрепват младите брези,
оглася хор пчелина,
а по листата - кръв сълзи
от мечата малина.
Издигат стволовете ръст -
разпятия любими.
Аз моля се пред всеки кръст:
"Помилуй и спаси ме!"
Небето - в мир. Ни тътен глух,
ни сянка го тревожи.
Там ястреб - в облаче от пух -
разкъсва ангел божи.
На всяка крачка - новина.
Ухание на здравец.
До всеки бор - ела една -
гората в хор запява.
1959
© Анатол Вялюгин
© Стефан Поптонев, Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2002,
№ 2 (27)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|