ВИЖ, СТРАННИКО

web

Виж, страннико, на този остров как сега
игрива светлина наслада за очите ти разкрива,
стой неподвижно
и не говори
така че през ухото ти да минат
като по река
омайващите звуци на морето.
Тук полето малко свършва,
скалата се изгубва в пяна и стените ѝ високи
се изпъват,
за да отблъснат напора на прилива,
а щом той се отдръпне,
камъчета струпани остават
и за кратко
чайка си почива
върху зъбера отвесен.
В далечината като семена разпръснати
пътуват кораби по своите задачи
и гледката се запечатва
в паметта ти - подвижна като тези облаци,
които преминават
през пристанищното огледало
и цяло лято
във водата бавно се разхождат.