Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕННА ПЕСЕН
web
Най-сетне ронят се листата
и вехнат на бавачките цветята;
бавачките са в гроба всички,
но още щъкат детските колички.
Отвсякъде съседи ни одумват,
от пълната наслада ни отскубват;
сковават се ръцете устремени -
сами на разделените колèне.
А подир нас - стотици мъртви,
вдървени следват ни по пътя
и вдигнали ръце посочват,
че тази обич е порочна.
В леса безлистен вечно гладни
се карат тролове за ядене;
а славеят съвсем утихна
и ангелът не ще пристигне.
Отпред студена и недостижима
глава планинска се въззима;
ще благославя белият й водопад
нещастните в последния им път.
© Уистън Хю Одън
© Стефан Радев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
31.01.2019, № 1 (230)
|