Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЖАНСКИ БЛУС
web
Да кажем, десет милиона души са в този град -
някой живее в бордей, друг в палат:
но няма място за нас, скъпа моя, няма място за нас.
Някога имахме своя страна, тя добра бе за нас -
потърси я, навярно все още е в онзи атлас:
но не можем да се върнем във нея сега, скъпа моя, не можем.
В църковния двор тис вековен расте -
всяка пролет възкръсва отново във цветове:
но за паспортите стари това не важи, скъпа моя, това не важи.
По масата консулът блъсна с ръка:
"Без паспорти вий мъртви сте пред властта.":
Но ние все още живи сме, скъпа моя, все още сме живи.
В комитета любезно стол ми предложиха,
за догодина нашата среща отложиха:
Но къде да отидем днес, скъпа моя, днес къде да отидем?
На събрание бях. Там един заяви на висок глас:
"Хлябът ни ще изядат, ако ги пуснем у нас."
Говореше за теб и за мен, скъпа моя, за теб и за мен.
От гърмотевична буря се разтресе сякаш светът:
Хитлер заяви на Европа: "Те трябва да мрат."
Имаше предвид теб и мен, скъпа моя, теб и мен.
Видях как пудел с жилетка и връзка с игла
се вмъкна със котка в отсрещна врата.
Но те не са немски евреи, скъпа моя, немски евреи не са.
Отидох на кея и гледах как риби безгрижни
свободно в морето се движат:
на няколко крачки от мен, скъпа моя, на няколко крачки.
Бях в гората, там пееха всякакви птици,
без да ги притесняват някакви политици -
но от човешката раса те не са, скъпа моя, те не са.
Насън видях хилядаетажна сграда
с прозорци, врати - и те по хиляда,
но нито една не беше за нас, скъпа моя, не беше за нас.
Бях в полето. В снега десет хиляди войници
напред-назад маршируваха в стройни редици -
претърсваха за теб и за мен, скъпа моя, за теб и за мен.
© Уистън Хю Одън
© Ангелина Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet,
16.10.2010, № 10 (251)
Други публикации:
Уистън Хю Одън. Скиталецът. София: Фама, 2020.
|