* * *

web

Широки и безкрайно дълги пътища -
душата ми обръщат сякаш с лост.
Ей този, под колите преобръща се,
като че ли прегазват кост след кост.

Защо така ни друса, асфалтиран е?
Аз знам, това са кости на мъртвец.
Действително със кости е павирано
шосето, водещо към Трасцянец.

О, мрачна и горчива територия!..
Живота сякаш е помел тайфун.
Като лула димял е крематориум -
човешка плът е пушил, не тютюн.

Тук страшно много хора са загинали.
Пак влачат към пещта (аз виждам как)
едно момче във недалечно минало,
а то в земята се запъва с крак...

И чувам го как то крещи:
- Гадини!
преди да го погълне пламък бял.
И момъкът на двадесет години
умира тук, преди да е живял.

По други пътища пътувам вече.
Защо така ми се привижда, как
едно момче по двора влачат вечер,
а то в земята се запъва с крак...

© Анатол Сербантович
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.