Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ведрата пълни са с вода,
и с доброта изпълнен взор.
В измокрения селски двор
оставя майка ми следа.
И тишината тук звъни -
съдбата ми направи дар,
аз пак съм в миналите дни -
прелиствам сякаш календар.
Разлиствам тънките листа,
но странно, не изпитвам жал -
намерих тука любовта,
познах и радост, и печал.
Но най-дълбоката следа
остави в мене този двор,
ведрата, пълни със вода
и пълният със обич взор.
© Алес Писмянков
© Зоя Василева, Стефан Поптонев, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
|