* * *

web

Градини пищни - белогръди мечки -
зад тарабите с острите греди.
И ето - сякаш приближават вече
овошките до едрите звезди.

Мъгла в дола разстила се и тропа
по тарабите вятър
полудял.
Внезапно размирисва се конопът -
примамка за синигер закъснял.

В отмала сънна ябълките зреят.
А питаш ти - и не за първи път -
Дървото на познанието де е?
Къде расте?
Градините мълчат.

Мълчат. Дори с листа не трепват плахо,
макар че още спомнят си нощта,
когато в адски огън се печаха
и разтопени, гаснеха в пръстта.

Над въглените като в друга ера
се мярка силуетът на Адам,
но не горяха нито райски двери,
ни Изкусителят лудува там...

Плодът е същият. А и звездите.
Като преди те светят и до днес.
... Евдокия, не бой се от злините,
във днешните градини плодни влез!

© Аляксей Писин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.