СЪРЦЕТО НЕ Е СЪЗДАТЕЛ

web

Спомняш ли си, как започнах да духам в ухото ти? Трябваше да наподобя различни ветрове.

Нощен бриз, който духа от сушата към водата и е перфектен за тихо тръгване, ураганен горещ казахстански ибе, който обстрелва с дребни камъчета барабаните на полето, сух харматан, който оцветява Атлантика с кръвта на Сахара, арабски самум, който смесва желязото на земята с мехурчетата на морето, италиански суховей сироко, който с горещината си предизвиква безумие и убийства от загуба на посоката, пролетен мистрал, който насича на филийки марсилските изгреви, синайски шарав, който изпива водата от очите, студено уругвайско памперо с много дъжд, който те обвива като шал, хартумски хабуб, който закрива с прах всичко и те кара да се чувстваш зазидан във въздуха, шквал, който рязко преобръща солидни лодки, леден трамонтана, спускащ се отгоре като паднал ангел. Страшни, нежни, меки като сюнгер и твърди като бетон.

Постигнах само смях.

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.06.2015, № 6 (187)

Други публикации:
Йордан Ефтимов. Сърцето не е създател. София: Small Stations Press, 2013.