Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОРТРЕТ НА ЕДНА ДАМА II

web

В този момент минава първият -
приличащ, както може да се предвиди,
на кон. След него друг - на камила, гаечен ключ
или куче.

Синът й я питал с поглед
и тя му се радвала.
Ще бъде истински мъж.
Станал е август изведнъж.

Учителя й по тенис - "съвсем неопитен",
както се изрази.
Да, той е само на 19, а тя има вече цели 24,
майка на две щастливи деца.

Стремял се към едно само:
да я изпълни изцяло, да издържи
пълната волна програма.

Мечтае за собствен танцувален клуб.
Танци - ето от какво има нужда една истинска дама.

Момчето си тръгнало и тя, благодарна, му казала: Няма
да има втори път,
мой човек.
Но то очаква ново повикване,
поне така мило се изрази,
на една хотелска тераса с изглед към априлския град
и водата с хиляди лица.

Разказва как на връщане от кантората
на поредния си последен възлюбен
се "очистила" (точно този израз използва),
изяждайки една пържола в английски стил.
Прибрала се вкъщи и видяла
малкия да я пита.

"Помниш ли легендата за онази tabula на Изида?
Дето през 1525-а, при разграбването на Рим,
попаднала в лапите на прост войник
и той я продал на кардинал Бембо.
А после минала през херцога на Мантуа в 1630-ата от Христа,
за да бъде вовеки изгубена?
Купих си я онзи ден от един антиквар, валеше сняг,
както винаги преди 7 ноември,
и тя действа -
сега мога да контролирам всички движения на мъжете, които разбирам.
И е истинска!"

Какво? Какво я е питал?

Не знае. Не помни. Може би за дромедара.
Мечтае за собствен танцувален клуб. Надпреварва се
със себе си.
Там ще преведе Стинг
на езика на местните.
Танцът единствен е над езиците.

Знаеш ли, казвам й, хайде да не говорим за нищо
друго, освен времето.

Тя се прекъсва: "Хей, виж онзи!
Онзи, раздърпания.
Прилича на теб."

Обича да среща карасите на поети и банкери:
всеки има мисия,
служи за нещо.
Цитира Гадамер, който цитира Валери
относно езика и как словото на едни
е чист звонк,
а думите на други - хартийки,
с единствен хоризонт: рециклирането.
В началото на януари времето се обръща,
никой не иска да работи; тя му обещала, че никога не е кръшкала.

(Съпругът й освободи завода за соди
от стария му собственик.)

"Езикът да говори през теб,
помниш ли - имаше виц,
че у всеки мъж дреме дете
и че битието е танц върху жица."

Затова и самият Кастанеда би признал,
че в името на идеите да погълнеш
отпадъците на една или друга временна форма
е нищо.

"Приближи и виж моя полов орган", казала една.
"Защо се страхуваш да погледнеш истината в очите?"

В този момент и последният се е разтворил като таблетка.
През април всяко дърво е разплетена плетка.

"Всичко се е разлистило.
Така, сякаш наистина знае,
че само след две седмици ще падне отново сняг
и ще разруши всяка следа от него".

Има своя теория за нещата:
тя е четвъртият елемент, последният камък от огдоад,
съвършена рупа, божествена форма, която за нас е субективна,
но за нея си е всичко.

Тя е Тавор,
вместилище на световния дух,
Holzwege, светлинен отвор,
пещерата на Али Баба, щастлива хралупа.

Веднъж получила истинско наводнение -
в тялото й се натрупва вълна,
която в един миг като лавина залива стаята и света.
Водите й заливат всемира.

Тя е жена, следователно може да разбира;
мъжете обичат, но не знаят да свързват, горките!

Още един мина, но само тя го видя,
аз си бях свалил очилата.

Тя, Деви, Матрипадма, Шакти,
сбор от чисти числа,
Синтез на Силата,
шестица, обладаваща даат, същинска дава.

Още един минава
и пак го не виждам.

По-добре камила,
отколкото въже
да мине през тези уши.

Тя вече не говори с мен,
тя сама е хор
от сфери и гласове,
достатъчен й е вътрешният разговор.

 

 

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Йордан Ефтимов. Опера Нигра. София, 2001.