Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБОВНАТА ПЕСЕН НА ДВАМА СТУДЕНТИ ПОЕТИ
В НАЧАЛОТО НА ЕСЕНТА, ВИПУСК 94

web

Когато намери пръстена й в джоба си,
                                                    беше твърде късно, за да й го върне,
                                    и твърде рано, за да се опитва да го скъса;
                затова го прибра в един друг пръстен -
                                                                                         този на устата,
                и се опита да разкаже историята на тяхната
                                                                                                кратка като размах на колибри,
                                                                          размазана като написана с химически молив,
любов:


Първо стояха сами (като трупове) един до друг
                                                                                                върху черупките,
                и по точно - под онова съзвездие, чиято най-известна
                                                                                                                звезда се нарича Ригел,
                но най-заслепяваща със своя беден блясък е
                                                                                                          Бетелхайзе;
          преди това се гледаха
                                                        точно толкова дълго,
                              колкото трае изстрелът на смокинов сок
                                                                                                                          от зрялото дърво;


Сетне влязоха в морето и кръвта им се смеси
                                                    с черното на брега и зеленото на вълните
                                (казвам "кръвта", но това, разбира се, е само образ -
                                                        ясно е, че в момент като този
                                                                                                  нищо не можеше да ги израни),
                така както необяснимият им страх -
                                                                                            със студа, идещ отгоре, от въздуха,
           и, както бяха подмятани назад - към пясъка,
                                                              и се стараеха да застанат прави
                                                                                                                                  и прегърнати
                                        върху купчините от мъртви миди,
                                            които се стремяха да изкачат с лекота, като хълм,
                                                    но по които се плъзгаха шумно като по сапун,
                без да усещат присъствието на ветерана
                                                               от толкова нощни къпания след 60-те -
                използвания като вълнолом,
                                                        употребявания като източник на пръски,
                                      акостиралия за час в плитчините до тях
                                                                          кораб А у р е л и я, -
                те предпочетоха да легнат един върху друг
                                           (така че всеки да се подразни от тежестта
                                                                                                                                на втория),
                           заобиколени от спазмите на морето,
                                                           от бившите обвивки на толкова скръбни ракообразни;


Когато излязоха, за да избършат,
                                                     може би не толкова солената вода,
                                           колкото студената си пот,
                наблизо мина група от прекарали нощта си в близката дискотека,
                                       която сякаш по ирония носеше името О р и о н;


Изтичаха до бунгалото и си помислиха, че слава богу
                поне не трябваше да се събличат,
                защото цяла вечност
                                                           бяха вече голи;


Когато се къпеха в банята, топлата вода свърши бързо,
                                            но повече ги притесни шумът
                                                                  в нечия съседна тоалетна -
                може би съобразиха, че всичко,
                                                                рано или късно, се превръща
                                                                                                                                          в лайна;


След това говориха за първия й аборт
                                            и тя го попита какво не харесва в нея,
                           а той не посмя да я пита;
                После тя му обърна гръб и косите й
                                                                                като гора от кавички
                                                           скриха алабастъра на голото тяло;


Претършува цялата й кожа
                           за петънца, лунички, други белези,
                                                                    и откри само една ружа и няколко
                                                                                  цъфнали вече ралици;


Дали от целия бански,
                            но гърдите й бяха толкова бели,
                                                   колкото само те могат да бъдат;
преструвайки се на потресен, той дълго блещи очи
                                                                                сякаш беше някакъв негър;


В стаята им нахълтаха пияни техните приятели
                                             (бяха забравили да заключат) -
                това стана в оня миг, когато небето се слива със земята
                                                в цвета на карамела
                                                              или, по-добре, на дъвката,
                                                някъде към пет;
                един се провикна "Аз съм духът на Вашингтон",
                                            като пръскаше вода
                                                                        и сигурно за да ги благослови,
                а те стояха под одеялото, на дъното на тази картина,
                                                         замръзнали в поза,
                                                                       кадрирани;


С излизането на развеселените приятели
                                        дойде избледняващото небе преди изгрева
                                                           (небето на износилото ги утро)
                и те,
                           изморени, но и отлично тренирани,
                                         в действителност напълно безпомощни,
                     и ако някой прокараше меч помежду им,
                                едва ли щеше да узнае нещо повече за мира
                                (като през малкото мирни години на
                                                                                Средновековието);


"Знаеш ли, когато се запознавам,
                        никога не се вслушвам
                                                                      в чуждото име.
                        Гледам само да изговоря правилно моето."


"Видях те изхвърлена на плажа,
                                                но разстлах хавлията си далече от твоята."

"Да, но аз приближих."

"Ти се присламчи. Разтвори някакъв черен том,
                                    зачете Достоевски (това очевидно беше той),
                аз, нарочно - парче от вестник "Неделен детектив"
                                                                                (вътрешните страници, 3-6),
                                                                                                                а след това Толстой,
нали се сещаш, онзи пасаж за обноските,
                                         "които ти даваха предимството на хубаво,
                                                                                  пък и още неоформено
                                                                                                                                     котенце,
                                                   което иска да стане прелесна млада котка"."

"Ти си един от малкото мъже, които могат да приказват."


На другия ден времето не е по-различно
                           и горичката отсреща както винаги прилича
                                                                                    на колонада в цистерцианско абатство,
                                                на магерница, акварелно разтворена,
                                докато братята все още са далеч, на полето,
                на другия ден никой не може да каже
                                                                       дали са увлечени,
                                                                                  дали има вълнение,
                                                                       дали са били и защо.

 

 

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2006, № 6 (79)

Други публикации:
Йордан Ефтимов. Африка. София, 1998.