 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
I. ЕЛДОРАДО
Те вадят водорасли от тъмните
вълни, опасно е! и те го знаят
и въпреки това работят - тъжни
от пръските, които в този занаят
са задължителни.
Те дърпат бавно и полека
от едната страна на своето кану
веригите от почернели и още немиришещи
на нищо водорасли
и след това, полени
от кристалните капки и от нуждата,
ги пускат от дясната страна.
Те са тежки
и клатят като канапе кануто.
Работата им спори: по съмнало
са вече свършили -
без съмнение
настъпва вечна и измамна зима.
© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80)
Други публикации:
Йордан Ефтимов. Единадесет индиански приказки. София, 1997.