Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
XII. ДОБРА НАДЕЖДА
web
В море от пясъци, във планините,
високо горе, ей го там - далеч,
се вие път, дърварски път
или пътека, изкорубена от летни бури,
и който спусне се по нея леко
до само й подножие,
ще може да я има. Веднъж и аз по нея тръгнах,
вървях безкрайно (от бесове обхванат),
магарето жестоко ръгах
и движехме се бързо.
Урвите не ни моряха. Обзело бе ни
някакво безумие. Връхлитаха ни гарвани
и пръскаха ни с курешки. Достигна ни и бриз -
от морето липсващо наблизо.
© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80)
Други публикации:
Йордан Ефтимов. Единадесет индиански приказки. София, 1997.
|