 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦЕЛУВКАТА
на момичето от ксерокса
Лицето беше мъхесто,
непроветриво, безинтересно, плътно.
Устните - слузести като на родилка, набъбнали
и безизразни, като отражение
на тези отдолу.
Целувайки я, останах
с впечатлението, че сме стигнали докрая - едва ли
можехме да направим нещо
по-потно, по-мазно, по-задоволяващо.
Целувката събуди в паметта ми
спомена за един обяд преди много години:
"белите бъбреци" на един бивол,
които имаха същия вкус, т.е. нямаха вкус,
единствено засищаха.
© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2006, № 6 (79)
Други публикации:
Йордан Ефтимов. Африка. София, 1998.