АПОЛОНИЯ, 95-А

web

Не бяхме предани на местната таверна.
Изневерявахме й всяка вечер

със хилядите новонародени,
кокетни, кичести и кичови местенца, досами морето.

В едно от тях забихме по-задълго -
цял следобед спорихме, а после гълтахме

си думите обратно, от вечността се тръгна,
после за прибоя, за жените и момчетата, и кой е кръгъл,

за гъмжилката от риби, пляскащи насред водата, и за
                                                                      отсъствието на рибари -
а слънцето отиваше си бавно.

Разплут като амеба бе Созопол
и вълноломът, без да ускорява, не спираше да ни залива със сополи.

Повея вятър, изведнъж утихна всичко.
И само гръмотевици отгоре някой взе да киха.

Разстлали копията си надлъж и шир като опитомени арабески,
ризомите на мълниите явно искаха да ни избесят.

Един от нас с  К а н о н  се втурна към скалите,
но - щрак! - и ето, вятърът го грабва и отлита

с него - М е ч а   к р ъ в   в небесната таверна да разлива.
Миризмата на озон и водорасли е резлива.

Пяната на двайсет разкрача под нас
замязва на каркаса на катедралата във Барселона.

Измислена от романтическия демиург, а не от Гауди,
ще бъде, е и беше нашта църква, дигната иззад вълните.

На път за Томи
минал е оттука Назон -

и още пази завещанието този
град, и следва скрито духа на азбучните му М е т а м о р ф о з и.

Св. Иван блести съвсем като баща,
и все по-ураганен става вятърът насреща ни.

Мракът започва да залита, да се люлее и да хълца,
отгоре някой гледа ни безмълвно.

Най-близката звезда е толкова далече,
небето ни е вечно (,) обсипано с картеч.

Напила се е вечерта, вдървена и протяжна,
ще има още дълго да пеем и да се прозяваме.

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.05.2006, № 5 (78)