КАК ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ В КЛАСАЦИИТЕ?

Йордан Ефтимов

web

Чартове на най-продаваните книги у нас се правят от десетина години, но до съвсем скоро те до една бяха манипулирани от книжарниците, на базата на които се правят, или от самите издания, в които се публикуват. Едва през последните месеци имаме вече истинска възможност да ползваме практически чисти данни благодарение на книжарници "Хеликон".

Казвам го с ясното съзнание, че докато пазарът за книги е наполовина в сивата икономика, всички подадени в медиите данни ще са относителни. На Запад класациите се правят не само чрез книжарските вериги, но и чрез данните на самите издатели. А кой издател у нас казва какви са тиражите на книгите му?

При това не става дума просто за информацията за медиите.Българските издатели не дават никаква информация за тиражите върху книгите си. Никога не се знае кое поред е изданието или допечатката. А вижте западните книги - има ли такава, върху която да не е изписано, че е част от партида еди коя си, 26-а допечатка, състояща се от 250- до 260-хилядния екземпляр на книгата?

Мракът в бизнеса тръгва, разбира се, от печатниците - именно те са първите генератори на сенчеста продукция в книжния сектор. А точно оттам разследващата журналистика, ако я имаше, би могла да "изтегли" полезна информация за състоянието на пазара.

Но нека все пак се съсредоточим върху последните два фактора - книжарниците и медиите домакини на класациите. Книжарниците работят с реални издатели и имат конкретни отстъпки, проекти, решения. С всеки поотделно. Това е нормално. Един издател иска да продава книгите си преди всичко в светли и чисти помещения, където продавачите могат да упътят клиента - той предлага различни видове промоции и отстъпки, търси нови начини на реклама, от които да спечелят и той, и търговецът, на друг не му пука и дава книгите си на онзи, който ги вземе. Затова и книжарниците, които имат класации (а те са все повече, защото стана ясно, че собственият им рейтинг се вдига благодарение на това усилие), си позволяват да манипулират списъка, изтиквайки нагоре книгите на онези издателства, с които работят по-добре.

Така е и с медиите. Достатъчно е да изрежем десетина страници за книги от един вестник и ще видим колко често "челото" е отредено за книги от едно и също издателство. А българският пазар все още е раздробен - активните издателства са 82 (изчерпали дадения им веднъж код, т.е. отпечатват поне няколко пъти в месеца нови книги - по данни на агенцията за ISBN към Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), а тази цифра не е никак малка. За сравнение в страни като Великобритания 98 процента от пазара се държи от 8 издателски концерна, състоящи се понякога от десетки "подразделения" (divisions). Следователно у нас няколко издателства, въпреки че не са абсолютно доминиращи на пазара, имат запазени територии в медиите.

Знак за тези отношения бяха и тазгодишните награди на Асоциация "Българска книга" - Рицар на книгата. Аз съм един от тримата й носители, но не съм особено горд като се има предвид, че номинираните бяха трийсетина. Толкова достойни? Толкова оперативни критици? Не, естествено. Просто издателствата, членуващи в асоциацията бяха решили да се подмажат на всички, които отразяват по един или друг начин света на книгите. Всички, които са ресорни журналисти в културните (по-скоро светските) отдели на съответните медии. Тоест не са критици, а по-скоро "провайдъри", прокарващи рекламата, клакьорстващи за книгите на отделни издатели.

Да се върна към книжарниците. В книжарския бизнес нещата също са разсеяни и раздробени. Едва в последните години се правят опити за изграждане на книжарски вериги. Затова и някои класации, появили се в рамките на последната година, не могат да бъдат кой знае колко представителни, тъй като отразяват нищожни като количество продажби. И не могат да бъдат смятани за репрезентативни.

Такава е бутиковата книжарница "Нисим - Колибри", която може да бъде хвалена заради специалното отношение към клиентите, но в действителност е сравнима с онези славни ресторанти, които предлагат риба от остров Ява, но разполагат с три маси, тоест с 12 стола, и затова трябва да си запазиш места половин година предварително. "Български книжици" пък е книжарница, чиято класация може да се използва като барометър за книгите на българските автори. Определено в момента тя дава добра представа, защото си е изградила име на най-добре работеща с малките издатели, публикуващи тиражи от по 500-800 бройки.

Двете най-големи вериги в наши дни са "Хеликон" и "Пингвините". Но не еднакво големи - "Хеликон" държи двойно по-голям пазарен дял въпреки еднаквия брой книжарници. И е доста интересно да се сравнят чартовете им. Защо ли? Ами защото ще се убедим лесно, че в тази на "Пингвините" попадат скъпи заглавия, които могат да дадат добра печалба и да заслужават място в чарт по приходи, но не и по количество продадени бройки. А българските класации засега се правят на базата на последния описан принцип.

Може би накрая да се върна към оптимизма си от началото. "Хеликон" са първите, които създадоха две класации - за художествена и нехудожествена литература, както е на Запад. Благодарение на партньорството на програма "Хоризонт" на БНР класациите се коментират пред най-широка аудитория. В своето списание "Книжарница" "Хеликон" създадоха и първия у нас топ тен на отделен критик, който избира най-добрите книги, но само измежду излезлите в течение на календарния месец. И оправдава избора си с аналитичен текст. Това са две важни нововъведения. И това е посоката, по която ще се върви, ако искаме повече прозрачност.

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, № 3.