Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕСХИЛ. ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ

Йордан Ефтимов

web

Прикованият Прометей | Развитие на действието | Цитат на деня | Благодеянията на Прометей (есе) | Бунтар ли е Прометей (план-конспект) | Въпроси към кандидат-огненосците | Преводи | Библиография, от която не боли

Прикованият Прометей

Тези, които твърдят, че знаят какво е съдържанието на Есхиловия театрален опус върху мита за Прометей, са големи смелчаги. Защото до нас е достигнал изцяло само текстът на “Прикованият Прометей”, а пък е имало и още две части - “Прометей Огненосец” и “Освободеният Прометей”. Освен това “Прикованият Прометей” е втората по ред трагедия. Имаме нещо без начало и край. Все едно хващаме по телевизията само втората серия от трисериен филм. Затова и когато мислим върху това дали трагедията на Есхил има или няма завръзка, кулминация и развръзка и по-скоро не ги откриваме, поне не в очаквания от нас вид, причината за това се крие главно в този факт. “Прикованият Прометей” много прилича на онези мраморни гръцки скулптури от класическата епоха, които са с отчупени крака или ръце, с отронени носове или откраднати глави. Без да се има предвид тази изгубена днес цялост, изобщо няма да може да се реконструира задоволителна картина на Есхиловия труд.

Неуместно е да се твърди, че Есхил не е познавал този банално ефектен начин за въздействие на зрителя - тритактовостта на завръзката (която въвлича в действието и те прави съпричастен на един интересен и вълнуващ сюжет), кулминацията (която трябва да те преобърне и трансформира, да те зашемети, точката на най-силния натиск на творбата върху теб) и развръзка (която да те освободи от напрупаното напрежение и окончателно да те промени). Не че тези елементи липсват в “Прикованият Прометей”. Обратно, Есхил подобно на Омир е автор, при когото едно парче от пъзела е организирано като целия пъзел. Завръзка, кулминация и развръзка има както отделната трагедия, така и трилогията като цяло - за това знаем от единствената напълно запазена трилогия на Есхил, “Орестия”.

Симетрията е една от отличителните черти както на “Илиада”, така и на Есхиловите произведения. Есхил е майстор на широките платна, на мащабните творби, за чийто епически произход историците са единодушни. Но и от много характеристики на трагедията се вижда, че тя си носи епическия ген.

Работата е там, че Есхил е сред онези автори, които са страхотно ценени от съвременниците, но които след това се превръщат в класици, които никой не разбира и не чете (като казвам “чете”, имам предвид по-модерните времена, когато текстовете за театър могат да се ползват и като книги). През 5 век пр. Хр. Есхил е авторитет, защото, първо, в неговите трагедии се дискутират най-високите идеи на времето. Второ, защото са били смятани за високохудожествени.

За разлика от произведенията на малко по-късните Софокъл и Еврипид в Есхиловите трагедии не могат да се срещнат истински характери. По-скоро става дума за герои-идеи. Това съвсем не означава, че не са художествени или увлекателни. Та дори и в литературата на XX век съществува така нареченият “роман на идеите”, в който положението е горе-долу подобно. Значи, ценели са Есхил по причини, заради които в друго време друга публика би го освиркала като безинтересен. Но това в никакъв случай не означава, че веднъж завинаги той е безнадеждно остарял.

Трагедиите му са били считани за 24-каратова поезия. Това е втората причина да бъде тачен. Той се е придържал към Омир, но е употребявал и нови художествени средства. Сам обичал да казва, че “се храни с трохите от богатата трапеза на Омир”. Наистина ползвал Омирови сюжети и пишел с най-високи интонации и патетизъм съвсем според стандарта за качество, наложен от Омир. Но във формата направил много промени. Отдалечил трагедията още повече от епоса, от който произхождала. Докато предходникът му Теспид все още ползвал само един актьор и трагедията представлявала неравностоен диалог, в който актьорът като спарингпартньор само пита Хора, който отговаря надълго и нашироко, Есхил въвел втория актьор и така създал условия за конфликт между герои, условия за истински драматургичен сблъсък. После - на трона на всемогъщото при Омир сравнение Есхил коронясал метафората и етимологията. А какво беше метафората? Етимологията й е “пренос” (“мета” означава “през”, “върху”, а “фора” е форма на глагола, който значи “нося”). Значи метафора - това е преносното значение. Афористично казано - сравнение, оперирано от своето “като”, от връзката между уподобяваните лица или предмети. В трети епизод на “Прикованият Прометей” се казва, че “Салмидес разтваря челюсти”, докато Омир би казал, че Салмидес са скали, които се разтварят и затварят като челюсти. Метафората е по-стегната и ударна от бъбривото сравнение. А етимология - това е проследяването на произхода на думите и понятията. В същия пасаж, в който се говори за Салмидес, има и пример за етимология. Прометей разказва на кравата Ио какво я чака и пътьом казва, че ще стигне Босфора - “сиреч Крави брод”. Босфор значи точно това - “място, през което минава (или е минала) крава”. Протокът ще се казва така точно защото оттам ще мине Ио.

Безспорно Есхил е бил голям майстор на стила. С една дребна стилистична хватка той е можел да създаде атмосфера, да въвлече зрителите, да ги направи съучастници в живата картина на разиграващите се събития. Той не е познавал декорите в оная форма, която им придава Софокъл. Затова е било много важно по други начини да убеди зрителя, че случващото се е истина, да го накара да забрави, че е само на театър. Прочут пример от друга трагедия - трагедията “Перси”, е имитацията на бойните викове на варварите перси в песните на Хора от персийски старейшини.

Но Есхил скоро, за няколко десетилетия, започнал да изглежда твърде патетичен. След появата на Еврипид, всъщност след разширяването на демокрацията, когато на власт дошли по-ниски прослойки, Есхил станал неразбираем и непопулярен. Друго си било да си психолог като Еврипид. Да пренесеш конфликтите изцяло в дома, в семейството.

Докато при Софокъл и Еврипид героите са хора, при Есхил в ролята на героите виждаме само богове и дори по-скоро стихии. Когато Прометей е наказан, той потъва сък скалата както не би могло да се случи на никое човешко същество. Самият Прометей се обръща в монолозите си единствено към стихиите, към силите на природата - в началото и края главно към Въздуха. Всички герои на “Прикованият Прометей” носят следите на стихиите, от които произхождат: Хефест и Прометей са свързани с огъня, яхналия крилат кон Океан и крилатите океаниди - с водата и въздуха, Хермес - с подземната земя, Ио - със земята.

Стана дума, че Есхил не винаги е бил това, което е сега, и може би невинаги отсега нататък ще бъде това, което е сега. Все пак всяко време има своята представа за театъра и за класиците му. По времето на старогръцките поети-драматурзи трагедията не е била и литература, нейните функции са били да въздейства върху гражданина посредством възможността за идентификация с героите, които са били представяни на живо пред него. Интересно е мнението на професор Александър Фол, един от специалистите у нас по темата “антична култура”. Той разказва как театралната форма получава възможност за развитие, подкрепяна от атинската държава. Тиранът Пизистрат неслучайно строи театри за представления на Дионисовите обреди. В театъра той и съветниците му са виждали политически инструмент - в никакъв случай точно пропаганда, но при всички случаи нагледен начин да се говори за обществените проблеми. Пизистрат бил един от онези владетели, които са дошли на власт като узурпатори (старогръцката дума “тюранос” е значела точно това), защото, въпреки благородния си произход, идва на власт с помощта на най-бедните селяни от планинските околности. Но като управник се огражда с многобройни съветници измежду поетите и философите на своето време и наред с реформите, които извършва (а те са доста), поканването на Теспид в Атина и поставянето от него на първата трагедия на Големите Дионисии през 534 г. пр. Хр. са актове с голямо значение за държавата.

Доказателство за политическата роля на трагедията е един случай с поет, който е побеждавал в състезания преди Есхил да се появи на хоризонта, но и далеч след Пизистрат, тъй като състезанията между трагиците са въведени чак някъде около 500 г. пр. Хр. Това е случаят с Фриних. В 494 г. пр. Хр. той разплакал публиката с трагедията си “Превземането на Милет” и му била наложена парична глоба. В тази трагедия той представял ужасното зрелище на превзетия от персите град Милет. Милет бил един от двата огромни като територия, жители и значение гръцки градове в Мала Азия. Задачата на Фриних била, така да се каже, да нахъси атиняните за участие в задаващите се гръко-персийски войни, а вместо това с трагедията си той ги отчайвал. Внушавал им слабост. А поставянето на една трагедия било толкова скъпо за онова време, колкото някой холивудски епос от типа на “Гладиатор” или “Терминатор II”. Та с парите за декорите и актьорите можели да оборудват поне един боен кораб от клас “триера”. Да не говорим, че в началото държавата имала и други разходи, свързани с театъра - на зрителите било плащано да ходят на театър.

Есхил винаги е поставял трагедии с политическо звучене. Например занимавал го е проблемът за Ареопага. Той е искал да се запази значението на този свещен съд в момент, когато неговата песен е била изпята - демокрацията е изисквала други начини за въздаване на гражданска справедливост. Чрез трилогията “Орестия” Есхил показал, че е против превръщането на Атина в имперски град, че е против богатството, което разваля.

Това съвсем не значи, че трагедиите му са били пряка агитация. За такава деградация на театралното действо е било малко раничко. И всеки, който прочете “Прикованият Прометей”, ще се убеди без проблем. А в “Орестия” далеч по-важно от политическите намеци било да се напомни на зрителите, че всичко трябва да се мери с нравствените критерии, които винаги са пуснали корени в миналото. И днес се случва, когато се говори за политика, да се намеси категорията морал. Но това са все предизборни трикове - модерната държава е рационална и моралът няма нищо общо с реалната политика. За Есхил не е било така.

Ако може да се обобщи какво все пак е било основното послание на Есхиловата трагедия, то това е била идеята за Съдбата. Есхил постоянно напомнял на атиняните, че дори безсмъртните богове са безсилни пред Съдбата. Какво остава за човеците, тези “еднодневки”, на фона на голямото време на боговете. И все пак - единоборството на човека със Съдбата, единоборство смело, но предрешено, е било една от главните теми на старогръцката драма изобщо. Защото в живота на античния човек сляпата случайност е играела решаваща роля, а строгите, жестоки механизми на битието изглеждали наистина непознаваеми, неподвластни на волята и разума. Не бива да забравяме, че гърците от онова време били хора, склонни към анализ и рационално осмисляне на нещата. Те вярвали в силата на разума.

Идеята за всемогъщата Съдба присъства и в “Прикованият Прометей”, където нищо не се случва, без да е било предвидено от мойрите, които предели нишките на живота. И Прометей, но и Зевс се подчиняват на предписаното. Тъй че всеки ще получи заслуженото за своето поведение. Но Съдбата може да се открие и във всички останали трагедии на Есхил. Например в трилогията “Едиподея”, от която е запазена само последната част - “Седемте срещу Тива”. Поставена в една от щастливите години на атинската държава, тя напомняла на гордите с успехите си атиняни, че нищо не е вечно, че опасности дебнат отвсякъде, че не бива да се предизвиква Съдбата.

Вината на героя в старогръцката трагедия всъщност винаги се състои в несъобразяване със Съдбата, с полагащото ти се. Именно престъпването на предначертаното, нарушаването на наследения ред е хюбрис, светотатство. Защо все пак в недостигналата до нас трета част на трилогията Прометей се примирява и разкрива на Зевс тайната на неговото сваляне от власт? При всички случаи не от страх. Не от страх, а защото чрез страданието той е стигнал до знанието и е осъзнал неразрушимите връзки, който спояват световния ред.

Изключително любопитен е фактът, че един от убедените в прогресивното развитие на човешкото общество философи на XIX век, Карл Маркс, е бил страстен поклонник на Есхил. Маркс, мислителят, който е бил убеден, че човечеството се развива с помощта на революционни промени, е харесвал Есхил, който е консерватор, привърженик на един вече остарял за времето си (средата на 5 в. пр. Хр.) държавен модел. Пазител на заветите на маратонското време1, защитник на модела за живеене и мислене, чрез който, според него, обединилите усилията си гърци съкрушили азиатските пълчища, Есхил не скрива недоверието си към всяко нововъведение. Но за Маркс Есхил, наред със Шекспир, е един от “най-великите драматурзи, които някога е създавало човечеството”. Това може да се обясни с възможността Есхил да е бил криво разбран. Наистина, за Маркс Прометей например е типичен бунтар, който изразява несъгласието си с авторитарния режим на Зевс. Но за него Прометей е и хуманист - готов на саможертва в името на човечеството. А за избора на Маркс от значение са били и мащабите на Есхиловата трагедия, великанските образи, които обрисува в тях.

Всичко е великанско. Актьорите са ходели на високи, много високи обувки - котурни. Носели са внушителни маски. Представлението на една трилогия траело цял ден, а в състезанието участвали трима драматурзи. Тъй че съвсем като в народната приказка зрителите “три дни яли, пили и се веселили”. Известният режисьор Питър Брук, пък и не само той, днес също поставя Есхиловите творби по този начин - с дължина цял ден. Но днес това вече е експеримент, на тези постановки ходят малцина особено издържливи почитатели на театъра.

“Прикованият Прометей” има много общи черти с епоса, в частност с Омировите поеми. Още в пролога всеки съвременен читател може да се убеди какво място заемат изрежданията, колко повторително е изградена трагедията. Под натиска на Власт Хефест приковава първо едната ръка на Прометей, после другата, след това забива клин в гърдите му, след това с верига оковава ребрата му, стяга в железа краката му. И през цялото време Хефест е ръчкан, съпротивлява се с думи, вайка се. Читателят днес остава с впечатлението, че не е изпусната нито една подробност от приковаването. То е прекалено детайлно, нищо не е останало за доизмисляне от читателя, за досещане. Всичко е изведено наяве. Когато по-късно Прометей разказва какво е направил за хората, той става направо досаден в подробния си разказ. Почти (почти - защото не е чак толкова конкретен, предметен, изброителен, нагледен) в стил Омир той изрежда самовлюбено какво е изобретил или дарил. Ами когато предсказва бъдещето на Ио? Тогава наистина става страшно: той споменава какви ли не места - една подробна картография на познатия свят, след което пък раздипля генеалогията (произхода и родствените отношения) на героите от царския род, на който тя ще сложи начало.

_^_

Развитие на действието

Пролог

Власт и Хефест (и безмълвната Сила) разговарят накрай света. Власт припомня на Хефест задачата му - да прикове бунтовника Прометей, защото той е откраднал от ковачницата му пламъка, за да го даде на смъртните. Хефест трябва да пригвозди Прометей за скалата, но това го измъчва - той е роднина и приятел на Прометей. А в крайна сметка трудно му е и затова, че трябва да накаже един бог (титаните също са богове, но от старата генерация), макар и бог, който е предал боговете. Хефест завижда на Власт и Сила, че са изпълнили Зевсовата заповед, а също и че лесно се справят с ролята си. Думите му са афористични и откровено политически: “Безмилостни са всички нови властници”. Власт юрка Хефест да приковава по-бързо и по-здраво, Хефест през цялото време мрънка и се оплаква. Когато Власт, Сила и Хефест излизат, Прометей се обръща към всемира и сочи позора на своето приковаване.

Парод

Хор от океаниди, дъщери на титана Океан, идват да посетят съчувствено Прометей. Хорът обяснява, че “Зевс властва безбожно с новия свой закон”, че изкоренява стария род на Уран. Прометей обяснява, че Зевс скоро ще има отново нужда от него - да разкрие плана за свалянето му от престола. “Закон е сега произволът му, зная”, казва Прометей за Зевс, но ще дойде моментът, когато Зевс ще потърси приятелството му и “желан при желан ще се върне”.

Първи епизод

Хорът пита Прометей за вината му. Прометей разказва как в навечерието на войната на Зевс с чичовците му, титаните, е предложил услугите си на титаните - знаел е, че могат да победят само с хитрост. Но понеже помощта му била отхвърлена, той минал на страната на Зевс, който след победата си, решил своеволно да унищожи човешкия род. Прометей не бил съгласен с това и ги спасил. Нещо повече - в душите им вселил надежди слепи и така ги предпазил от страха от смъртта. Дарил им и огъня, който по-нататък сам ще им дари още много. Идва и Океан. И той състрадава на Прометей, обещава му да ходатайства пред Зевс, ако Прометей сдържи гнева си и си трае. “Ако послушаш моите напътствия, ти няма на ръжен да риташ, виждайки, че властвува жесток, безотговорен цар” - така гласи обобщено съветът на Океан. Прометей отказва помощта и приканва Океан да не се бута между шамарите. И без това Прометей страда за братята си Атлас и Тифон, не му се иска да пострада и Океан. Океан го послушва.

Първи стазим

Хорът съобщава, че жителките на Колхида, скитските тълпи и арийците скърбят за участта на Прометей, Атлас и Тифон. Едва ли не светът скърби за тях. Хорът също смята, че Зевс властва по свой, нов закон.

Втори епизод

Прометей разкрива какво е направил за хората. Дарил ги е със знания: те различават вече сезоните и частите на деня. Научил ги е: да строят къщи, да строят кораби, да отглеждат животни. Създал е за тях азбуката, дарил им е числата. Създал е медицината и обработката на металите, научил ги е да тълкуват сънища и как да принасят жертви, предал им е ясновидството. Прометей съжалява, че съдбата му е такава. Обсъжда с Хора кой управлява съдбата и намеква, че и Зевс се подчинява на Съдбата. Напрежението нараства, защото Хорът започва да подозира, че Прометей крие нещо важно.

Втори стазим

Хорът гледа философски на нещата: всичко е променливо и несигурно. Прометей прекомерно е почел човешкия род, но подкрепа от него няма да получи. Защото хората са слаби и се подчиняват на Зевс.

Трети епизод

На сцената се втурва обезумялата Ио. Тя разказва как е била превърната в крава заради Зевсовата страст. Прометей й разкрива бъдните й мъки. Казва й, че Йонийският залив ще бъде наречен на нея, че ще роди син Епаф, че нейни наследнички, данаидите, ще убият съпрузите си, но една от тях ще запази своя и тяхното дете ще основе царски род в Аргос. Неин правнук (“третият след десет поколения”) ще избави Прометей от мъките. Казва, че Зевс ще бъде свален заради безумните си планове - от свой син. Ио побягва, подгонена отново от стършела.

Трети стазим

Хорът оплаква неравните бракове. Никой не иска подобно на Ио да бъде харесан от бог.

Екзод

В присъствието на Хора Прометей злорадства за съдбата на Зевс, който ще бъде свален от трона. На съвета на Хора да не се горещи Прометей отвръща, че не му е писано да бъде наказан за злорадството. Появява се Хермес, пратеникът на Зевс. Мисията му - да научи кой ще свали Зевс - се оказва неуспешна. Въпреки заплахите, Прометей е непреклонен - той е видял как падат двамата предшественици на Зевс, затова и не се страхува от новите богове. Хермес съветва Хора да се спасява, защото се задава Зевсовият гняв. Хорът обаче остава верен на Прометей. Зевс праща буря и Прометей потъва вдън земя заедно със скалата.

_^_

Цитат на деня

“За Прометей съществуват четири предания. Според първото той предал боговете заради хората, ето защо и бил прикован върху скала в Кавказ, а орлите, които боговете му пращали, изкълвавали черния му дроб веднага щом той започнел да расте.

Според втория измъченият Прометей, за да се спаси от орлите, се притискал все по-дълбоко в скалата, докато не се слял с нея изцяло.

Според третото минали хиляда години и за неговата измяна забравили - забравили боговете, орлите също забравили, забравил дори и той самият.

Според четвъртото всички се уморили от тази безпричинност. Боговете се уморили, орлите и те се уморили, уморено се затворила раната.

Останали необяснимите скали... Преданието се опитва да обясни необяснимото. Тъй като за своя основа преданието има истината, то, ще не ще, се връща към необяснимото.”

Франц Кафка, “Прометей”

_^_

Благодеянията на Прометей (есе)

Малцина знаят колко много са даровете, които Прометей прави на хората според трагедията на Есхил. Всички си спомнят, че той е откраднал за тях огъня. И толкоз. За тази му вина става дума още в началото на трагедията. Но по-нататък идва друго. Нека си го припомним.

Във втория епизод на “Прикованият Прометей” героят разказва как е дарил хората със способността да различават сезоните и частите на деня. Направил ги е чувствителни към времето, направил ги е да отчитат времето. Научил ги е да строят къщи и кораби, да отглеждат домашни животни. Научил ги е да впрягат коне. Създал е за тях азбуката, дарил им е числата. Създал е медицината и обработката на металите. Научил ги е да тълкуват сънища и как да принасят жертви, предал им е ясновидството.

Всички тези дарове превръщат Прометей в божество, което носи цялата отговорност за човешкото общество и култура. Това, от една страна, показва, че Есхил разработва един много стар мит. Второ, Есхил е дълбоко религиозен. Защото според него хората живеят в един свят, организиран и облагороден от боговете, а не от тях самите. По времето на Еврипид, само едно-две поколения по-късно, вярата в боговете ще се окаже силно разколебана. Атинското гражданско общество ще е склонно да отхвърля значението на обредите и почитането на боговете. Постъпките на хората няма да са ръководени отгоре, а ще са плод единствено на човешките интереси, емоции, дори афекти.

Религиозният печат върху света на Есхил е от значение, ако искаме да разберем какво наистина е искал да представи в трагедия като “Прикованият Прометей”. Защото гръцките философи отрано подлагат религията и митовете си на скептична оценка. Още преди да се роди Есхил, в Сицилия живее и твори философски поеми един автор, който ще подложи митологията на ревизия. Това е Ксенофан, според когото боговете носят човешки образи, защото са измислени от хората. Доста еретично звучи следствието от това. Според него ако биковете имаха богове, те щяха да бъдат с бичи глави и рога, а боговете на конете би следвало да са с гриви и копита.

Два века след Есхил пък ще се появи прозаикът Евхемер, който ще напише разказ за фантастично пътешествие до група острови в Индийския океан. Там пътешествениците виждат колона с надпис, разказващ за живота на Уран, Кронос и Зевс. Те се оказват някогашни царе, обожествени след смъртта си от хората в знак на признателност. Това е рационализиране на митологията в духа на елинизма, както се е наричала епохата на Евхемер. Боговете са велики хора.

Но Прометей - дарителят на изкуствата и науките при Есхил е именно бог. Неговият бунт не е можел да бъде пример за хората. Наистина - той е божество, което не е част от Олимпийския кръг. Той е и бог, който с това се оказва конкурент на други божества. Дал е на хората това, което традиционният грък, по-точно атинянинът, е смятал, че дължи главно на Атина Палада и Хермес. А и на Хефест - на него също се приписвали просветителски акции сред хората, той бил приятел на Прометей. Информация за това черпим от т.н. Омирови химни, друга много древна творба. Но Прометей наистина е по-старо божество от олимпийските богове. Нали се пада на Атина, Хермес и Хефест нещо като чичо-дядо.

Затова и даровете, които Прометей прави на хората, могат да бъдат разгледани като дарове на интуицията, въздигната във бог. Прометей определено е бил божество на предзнанието - нали и в трагедията на Есхил той знае нещо, което дори Зевс не знае. Даровете му в този смисъл могат да се схванат и като дарове на една свръхчовешка и надчовешка стихия, свързана с познание, което не е опитно.

С него са свързани и други сюжети - различни от разработения от Есхил. Например според далеч по-късния автор Аполодор Прометей направо е създал хората от вода и пръст. Че на всичкото отгоре ги направил да гледат в небето като самите богове - по подобие на боговете. Това пък го допълва Овидий. Обаче други автори изобщо и не са чували за ролята на Прометей в културното развитие на човеството - достатъчно е да вземем за пример “Антигона” на Софокъл.

Съществува един мит, според който раздразненият Зевс решил да унищожи човешкия род, но за разлика от ситуацията в “Прикованият Прометей” изпълнил решението си като изпратил потоп. Но все пак оставил една двойка хора, за да тръгне от тях новия човешки род. Това били синът на Прометей Девкалион и дъщерята на брат му Епиметей, Пира. Те създали новия човешки род като хвърляли камъни зад гърбовете си - Девкалион създавал мъже, Пира - жени. За този мит пак ни съобщава Овидий.

Но основният източник, който ни разказва за делата на Прометей освен Есхил, е по-старият автор Хезиод. Според него Прометей пожалил хората, но тайно им занесъл огъня, скривайки го в тръстиково стъбло. Нали тръстиковото стъбло е кухо.

Хезиод ни разказва подробно и нещо, за което Есхил само намеква. Прометей научил хората как да принасят жертви на боговете. Как? Ами като запазват крехкото месо за себе си, а на боговете оставят кокалите и жилите, намазани богато с лой. Тази измама е двусмислена. От една страна, Прометей учи хората да оставят за себе си по-доброто за ядене. Но от друга, боговете и без това не се хранят с храната на хората - те се нуждаят от дима на жертвените животни, а най-добре гори именно “куклата”, която изобретява Прометей.

Прометей има черти, които го сближават с Одисей. Той е хитрец. Той е културен герой. Той е медиатор. Ама че тежки думи. Какво всъщност означава това “културен герой”? Че Прометей е герой, който за разлика от Ахил не само знае как да върти меча, но и ходи на театър и на изложби? Не, разбира се. Културен герой според антрополозите е такава фигура в митологията, която осигурява на хората връзка с боговете и дава на хората всичко онова, което представлява нововъведение, развиващо обществото. “Медиатор”, т.е. свръзка между хората и боговете. Културен герой е не само Прометей. Такъв например е Рахан, героят от комиксите. Такава е и змията от Стария завет.

Но приликите свършват дотук. Рахан изобретява огъня, като се сеща да търка тънка пръчка с остър край върху изгнила коруба. След това наблюдава как листата летят от дърветата и пак се сеща - този път да опъне платно върху мачта. Родил се е корабът-платноход. След това наблюдава как, докато чисти риба, водата се стича по люспите й, без да пръска на всички страни, и нарежда каменни плочи под един чучур. По подобен начин измисля водопровода и какво ли още не. Тук няма мит, всичко е логично, обяснено с наблюдателността на подражаващия на природата човек.

Културният герой е митичен персонаж, но неговите постижения са списък с първите успехи на хората в обществената практика. Само дето тези постижения са изведени от историята в едно монументално, кръгово, повтарящо се време. Само културният герой е можел да си позволи свободата да открадне от боговете или да изобрети нещо, което също е нарушаване на съществуващия ред. Всеки нов предмет носи със себе си нови ползи, но и нови злини. Онова, което древните са приписвали като дело на културния герой, днес го смятаме за резултат от дейността на човешкия колектив. Но списъкът с най-важни постижения почти не се е променил - за това свидетелства компютърната игра “Цивилизацията”.

Когато говорим за даровете на Прометей, накрая, не бива да забравяме и две други неща. Едното е, че той е накарал хората да осъзнаят времето, ритъма. Да започнат да измерват. А това значи, че им е дал и историята. Усещането за край. Някъде Есхил бил казал, че посвещава трагедиите си на времето.

Другото е в тясна връзка с първото. За какво намеква Прометей, когато говори за слепите надежди, които е дарил на хората? Да, той ги е направил способни на илюзии. Дал им е надеждата - нещо като наркотик, но без пристрастяване и болка.

Хезиод разказва как е реагирал Зевс. В отговор на Прометеевия ход с даряването на надеждите Зевс решил да отмъсти на него, както и на хората. И наредил да бъде създадена жената. Хефест забъркал кал и я опекъл, а Атина я облякла в сребърна дреха и я увенчала със златен венец. Хермес й вдъхнал в гърдите лъжлива и хитра душа. Нарекли я Пандора, защото всички богове я дарили с някакви чарове, с които тя да съблазнява. Накрая я пратили на Епиметей, Прометеевия брат. После всички знаем какво последвало. Тя отворила кутията, в която били затворени човешките пороци и нещастия, но така се уплашила, като взели да изскачат, че в един момент успяла да хлопне капака. Точно под носа на надеждата. Единствено тя останала на дъното. Веднъж дарена от Прометей, чрез Пандора надеждата отново била отнета на хората.

Това са различни митове, свързани с Прометей. Различни версии за неговата роля в отношенията между хората и света на боговете. Есхиловата трактовка на образа на Прометей не може да ни остави равнодушни, защото според нея Прометей извършва акт на едно огромно безвъзмездно дарение. Хората прогледнали. Получили история, защото знаели вече да измерват времето. Знаели, че изобщо съществува времето. Животът им станал по-лек с откриването на занаятите и науките. Но далеч по-важно е, че с помощта на жертвоприношенията те можели да омилостивяват боговете. Есхил ни разказва как с помощта на Прометей хората се сдобряват с новите властници - олимпийските богове. Но хората съвсем не станали сами богове. Те си останали еднодневки. На Есхил е била чужда представата, че науката прави човека всемогъщ. Било му е чуждо и разбирането, че човек трябва и може да властва над силите на природата. За Есхил човекът е трябвало да търси съгласие със силите на природата, със стихиите. И даровете на Есхил съвсем не са открития, които да правят хората могъщи, да им дават власт. Чрез тях хората са можели по-добре да разговарят с боговете.

_^_

Бунтар ли е Прометей? (план-конспект)

I. Как Прометей е повишен в чин “Бунтар на всички времена”

В течение на последните векове Есхиловият Прометей често е бил разглеждан като прототип на всеки бунтар, като символ на бунтаря. Романтиците от края на XVIII и първата половина на XIX век до такава степен актуализират този образ, че го превръщат в един от своите култове. Заговорва се за Новия Прометей, който е героят на модерното време. Всичко това се дължи на факта, че до нас е достигнала само втората част от Есхиловата трилогия, частта, в която Прометей се съпротивлява на Зевс, частта, в която той не се подчинява на новия тиран, в която търпи за решението си фантастичното наказание с кълвящия месата му орел и в края на която бива наказан със запращане в Тартара, ще рече - Ада. Но след нея е имало и част, в която Прометей се съгласява да си сътрудничи със Зевс, част, в която сключва със Зевс контракт. Ако беше запазена именно тя, едва ли в символ на вечния стремеж към свобода щеше да се превърне точно Прометей.

II. Защо Прометей не е бунтар?

1. Прометей е титан, а не олимпийски бог

“Накратко - мразя всички богове” - нито един анализ върху “Прикованият Прометей” не може да мине без този цитат. Ама как ги мрази - нали и той е бог! Там е работата, че под “богове” Прометей на Есхил разбира не божествата изобщо, а само олимпийските богове - Зевс и съзаклятниците от неговото поколение. Често определят Прометей като богоборец. Но Есхиловият Прометей не е против боговете изобщо, не е враг на религията, не е дори против Зевс. Той не е съгласен с реалната политика на Зевс, с неговото революционно решение да изтреби човешкия род, за да сложи начало на род от по-качествени същества. Като защитава хората, Прометей съхранява статуквото, световната хармония. Неговият гняв срещу Зевс освен това е гняв срещу измяната - Зевс не удържа на обещанията си, започва промени едва що стъпил на трона.

Ако разгледаме “Прикованият Прометей” като разказ за символичната борба между две поколения, то Прометей ще е при всички случаи представител на старото поколение. Символична, защото боговете са безсмъртни. Прометей не може да бъде убит, той може само да бъде запратен за цяла вечност в Тартара (особено от гледна точка на човешките представи за време). Затова борбата на Прометей със Зевс е противопоставяне на принципи, един от които ще властва в света. Не става дума за война на живот и смърт. А като представител на старото Прометей е и представител на неписаните нравствени норми срещу налагащите се записани закони, представител на родовия принцип срещу представителите на политическото съюзяване по интерес, представител на родовия сговор срещу новите начини на управление.

2. Трябва да сме внимателни, защото трагедията на Есхил съдържа и странни възли. Нека не осъвременяваме

Голям е спорът на кого е дете Прометей. В трагедията на Есхил той сам посочва за своя майка богинята Темида-Гея. Но ако отворите справочниците, ще видите, че никъде не се говори за такова божество. Напротив става дума за две съвсем различни богини - една, която е създала много божества след брака си с Уран, Небето, и друга, която е титанка, т.е. дъщеря на Уран и Гея. Е, как така? Още повече, че според съвременника на Омир Хезиод в неговата “Теогония” майка на Прометей е океанидата Климена. Не съществува една старогръцка митология. Това, което наричаме старогръцка митология, е само един модел. В действителност всеки град е имал свои митове и свои богове и герои. Нещо повече - с течение на историята тези богове са влизали в нови отношения и са се променяли. Митологията е подвластна на историята, тя е открит космос, тя е нещо като прочутата река на Хераклит, която никога не е една и съща, защото в следващия миг водата вече е изтекла и на нейно място е дошла друга вода.

3. Прометей и съвременните бунтари

Прометей действа съгласно неписани закони и неговата съпротива спрямо разрушаващия обичайното право Зевс няма нищо общо с днешната възхита пред съзнателно търсещия промени съвременен герой.

Прометей не се бие със Зевс, нямаме двубой. Обяснението се крие в митологичното мислене на древните гърци. На тях им е чужд сюжет като онзи от Стария завет, известен като “Яков и ангела”.

Прометей не е като Робин Худ, Индже или Червения корсар. Той не раздава социално възмездие, не е защитник на бедните, на унизените и оскърбените.

Прометей не показва разкрепостен език, не се представя за потиснат парий. Той няма нищо общо с образа на кечистите от “Първична сила” и “Разбиване”.

Прометей, разбира се, при Есхил съвсем не е бунтарят в съвременния за нас смисъл на тази дума. Той не е Нелсън Мандела, нито Че Гевара. Нито пък е благодетел филантроп като Джордж Сорос. Нито е майка Тереза. Нека не забравяме, че той, първо, сам е бог. Второ, той открадва от боговете огъня, сам се смята за хитър, а когато описва как дал на хората способността да гадаят по жертвени животни, казва, че за боговете оставя лойта. Той е измамил Зевс не само като е отнел на боговете монопола върху огъня, но и като е научил хората да хитруват в жертвоприношенията.

Както Хермес отмъква кравите на Аполон, Прометей прави нещо непозволено, но пак си остава бог. Човек не би могъл да извърши това, което той е извършил, а и би бил убит на място, ако все пак се опита.

III. Прометей не е бунтар, но трагедията е конфликт, битка, сблъсък

Светът на Прометей от Есхиловата трилогия е диалектически свят, като в учението на Хераклит. Светът е състояние на изравнени противоположности, динамично състояние на постоянно състезание, борба на противоположности. И всеки от героите на Есхил представя някаква житейска мъдрост, която сама по себе си е вярна. Прав е Прометей, който в дързостта си вярва в разума и силата на познанието, но прав е и страхливият Океан, който смята, че никой не може да предвиди крайните резултати от познанието. Някои историци твърдят, че Прометей и Зевс са неразделна двойка - никой не може без другия. Богоборецът не може да съществува без бога, нито богът без свой коректив.

Затова и когато говорим за древногръцката митология, трябва да знаем, че това не е сбор от фантастични истории, които трябва да всяват страх и ужас, а система от сюжети, които обясняват света. А светът, който древните гърци са познавали, не е чак толкова различен от онзи, който обитаваме ние днес. Прометей е олицетворявал един тип знание, а митологията е допускала много видове познание. Той е бил и противник на Зевс - но необходимият противник, корективът, без който нито една власт не може да знае своите граници.

_^_

Въпроси към кандидат-огненосците

1. Открийте приликите и разликите между Есхиловия Прометей и новозаветния Христос?

2. Бунтар ли е Прометей?

3. Променя ли се Прометей в хода на трагедията “Прикованият Прометей”, или е статичен, на едно мнение от началото до края? Защо?

4. Независим наблюдател ли е Хорът в “Прикованият Прометей”?

5. Защо Зевс не се появява лично в трагедията, а винаги изпраща като свои представители богове от своето обкръжение?

6. И Прометей, и Луцифер са огненосци. Как така?

7. Освен като автор на “Прикованият Прометей” и трилогията “Орестия” през вековете Есхил е бил известен и със свои епиграми. Ето една от тях:

Не трябва в града си лъвче да отглеждате,
още по-малко - лъв в града да храните.
Направите ли го, ще знаете -
ще трябва да му служите.

Намирате ли някаква връзка между епиграмата и “Прикованият Прометей”?

8. Какво е общото между сюжетния ход на “Прикованият Прометей” и следните реплики на Хора от друга трагедия на Есхил - “Агамемнон”:

Зевс ни води към добро,
той е дал могъщ закон:
чрез страданието - ум!

9. Защо му е на Херакъл да освобождава Прометей?

10. Как бихте определили любовната история на Ио? Като пример за:

а) “жанра” “Прелъстена и изоставена”,

б) това, че всяко благородническо родословие започва с някаква нелицеприятна драма,

в) женска наивност и пак женска отмъстителност,

г) това как се става лека жена,

д) необясними от гледна точка на съвременния човек митологически отношения.

_^_

Преводи

Превеждана е на български от В. Алексеев (1902, от руски), от Александър Балабанов (1905, претърпял 16 издания), от П. Желев (1914), от Георги Жечев (1937), от В. Димитрова (1938, от френски), от П. Чинков (1938), от А. Андреев (1939), от Н. Вранчев (1946), от Александър Ничев (1959).

 

Библиография, от която не боли

Богдан Богданов, “От Омир до Еврипид”, второ издание, Пловдивско университетско издателство, П., 1993, главата “Прикованият Прометей” на Есхил и символът на бунтаря”, с.107-135.

Жан-Пиер Вернан, “Древногръцки митове”, превод Доротея Табакова, ИК “ЛИК”, С., 2001.

Александър Ничев, “Есхил и неговата драма”. - В: Есхил, “Трагедии”, превел от старогръцки Александър Ничев, Народна култура, С., 1982.

_^_

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Есхил лично взема участие в битките при Маратон, Саламин и Платея, които са обединили гърците пред персийската опасност, но и които са издигнали рязко ролята на Атина в отношенията между гръцките полиси. При Маратон Есхил бил и ранен. В автоепитафията си той не споменава нито една своя творба, за сметка на това подчертава войнската си слава:

В този гроб в богатата на жито Гела
почива атинянинът Есхил,
син на Евфорий.
За неговата мощ и храброст
ще пеят винаги на Маратон горите
и ще говорят дългокосите перси,
които победи.
[обратно]

 

 

© Йордан Ефтимов, 2001
© Издателство LiterNet, 04. 10. 2002
=============================
Публикация в "Помагало за 9. клас", С., изд. "Кръгозор", 2001.