СРЕЩИ С ВАПЦАРОВ

Йордан Ефтимов

web

На 28 ноември в Банско се проведе първият Студентски конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров, организиран от дружество "Дърман" и Община Банско. Събитието се оказа част от националните чествания на 95-годишнината от рождението на поета, които пък съвсем неслучайно съвпаднаха с кампанията за преразглеждане на делото, довело до смъртта му. Кампания, инициирана от бившия директор на музея "Н. Й. Вапцаров" в София Йордан Каменов и подета от главния прокурор Никола Филчев.

В Банско се оказаха събрани студенти от три висши училища - Нов български университет, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и СУ "Св. Климент Охридски", въпреки че почти до последния момент съществуваше възможността да се включат и техни колеги от Велико Търново и Благоевград. Събитието на всичкото отгоре съвпадна с международната конференция с участието на Умберто Еко (сред останалите участници беше поне и Джани Ватимо, но за българската културна среда той не е световна знаменитост), провела се в хотел "Шератон" в София. Т.е. докато българите се дивяха из вестниците на интервютата с Еко, който свири на тромпет, и на коментарите след решението за изключването на Иван Славков Батето от МОК, в Банско се събраха хора, които поставяха на първо място поезията - при това своята, а не на авторитетни предци.

Организаторите разчитаха на хотел "Шато Вапцаров", което също е любопитен щрих. Който е бил там, дълго ще си спомня съчетанието на искрящо зеления замък с цял батальон кулички и с лъвчета на входната порта като от холивудска продукция с трите черешови топчета върху моравата отпред. Барбекюто до открития басейн не работеше, но пък станахме свидетели на доста напредналия строеж на нов закрит басейн. И всичко това в един край на селото (I beg your pardon, градчето!, Градеца), почти без път.

Хотелът беше в ремонт. Преди началото на сезона, който започвал малко преди осми декември. Ремонтът създаде две наистина дребни неудобства, вероятно направо пренебрежими за поетите - особено ако те се окажеха такива, които живеят с битнически представи за нещата: първо, пререшено бе четенето да се състои в дома-музей "Н. Й. Вапцаров", а не в заседателната зала на хотела, както бе записано в програмата, и второ, студът принуди вечерта студенти и жури съвместно да търсят завивки и печки духалки из пустия и разнебитен хотел.

Но нека този разказ тръгне по хронологичния си ред. Двама от тримата журиращи, известният поет и преводач, живият класик Николай Кънчев и аз, се оказахме в Банско в събота следобед. От НБУ бяха двама студенти от програма "Език и литература", Андрей Велчев и Петя Христова, и един от "История", Росица Христова. Пътувахме заедно с част от студентите и заедно с тях трябваше да открием хотела си. Това не се оказа най-лесното нещо на света, защото Банско може и да е прочут курорт, но това се дължи на страхотната планина и на нищо друго. Център, натъпкан с механи, из които вилнеят мурдапи (цигани с тъпани), а наоколо село с недоасфалтирани улици. Прекарахме вечерта в две от механите, пренебрегвайки рекламирания напоследък из най-тиражните вестници "Дедо Пене", чието първо "е" се пише с "ят", а трибагреникът се вее дори в тоалетната. Подминахме неработещата "При Гъсока" или според надпис на друго място на сградата "При Гасока" (политическа коректност или ултрадемократична визия а ла Караджич - трудно е да се прецени) по обективни причини. Но по съвсем субективни необмислено пренебрегнахме и новата придобивка за града - "Buddha Bar", където според плакатите се очертаваше да има танци на пилон.

Прибирайки се, трябваше с помощта на нощния пазач да сформираме бойна група за издирване на допълнителни одеяла из празните стаи. Намерихме достатъчно и занесохме на всички. Навсякъде гледаха "Дракула" на Копола и солидарността растеше. В момента ковчегът с графа тъкмо спира на гара Варна (приела вид на стара каравана с надпис като с черен маркер "...арна" върху й). А след това вампирите минават през Бистрица, където циганите ги обират.

В неделя, 28-и, трябваше да проведем и четенето, и връчването на наградите, и кръгла маса, за която специално бяха дошли д-р Димитър Кръстев от ПУ "Паисий Хилендарски", Катя Кузмова-Зографова - настоящ уредник на музея на Вапцаров в София, г-н Перев - журналист от Радио и телевизия Скопие, както и екипи на БНР и bTV. Но залите на музея се оказаха ледници и всичко се отложи за следобеда, когато те все още си бяха ледници и половина.

Централният площад на Банско има вид на четириъгълник. Отляво надясно: музеят, който е огромен и би могъл да приютява всевъзможни културни прояви, ако тук имаше такива, уличка, клуб "Амнезия", над входа на който е закачен плакат на Jim Beam, уличка, читалище "Н. Й. Вапцаров", което изглежда колосално поне от тази перспектива, стъргалото, зад което е култовата за градчето (пост)соц кръчма "Орлово гнездо", която се отоплява с "банско чудо" - кюмбе, опушена е във все още традиционен български стил, има зловещи ватерклозети с изглед към заден двор в строеж, но предлага яко ядене (всички онези бански глезотии - катино мезе, капама¹, чомлек). Насред петте метра тревна площ между площада и стъргалото е инсталиран бюст на Людмил Георгиев от българския склуптор Добромир Иван, резидиращ за постоянно във Виена. Това ще е началото на джаз алея, скоро до нашия певец и саксофонист ще кацне и Ела Фитцджералд. В центъра на площада е инсталиран камък като от японска градина, със стичаща се вода по него. От другата страна на музея са клуб "No name" и рекламата на водка "Флирт". По стъргалото надолу е сладкарница "160" - название, което повече приляга на заведение с люти чушки, но вероятно си има своя митология (може би редовно е имало заплахи за поставени бомби или пък съвсем реално осъществявани от местните ученици "бомби" - в селище със стара слава всичко е възможно).

Участниците в конкурса компенсират отлагането във времето с посещение на битака - пазарният ден тук е неделя. В интерес на истината на подобни места най-колоритни вече две-три години си остават циганките, търгуващи с бракуваните запаси от казармените складове: шуби и панталони в цвят каки, палатки, мрежи, колани, чанти, кубинки, мешки. Една ни заявява, че прави "примоция" на напальонките: "Едно за лев и педесе, две за три!". Асоциацията на германистите традиционно обявява по Коледа коя е "думата на годината" в Германия (например за 1995 г. е била "мултимедия" - с над 500% растеж на употребата си). Кълна се, че ако Дружеството на филолозите българисти не беше се превърнало в чиста формалност, може би българската дума на някоя от последните години щеше да е "промоция" или "примоция".

Четенето на участниците в конкурса се състоя в най-голямата зала на музея - зверски студена, но с прекрасни големи постери, изобразяващи Вапцаров в различни периоди от живота му: като участник в китарно-мандолинна група заедно с още петдесет човека, с гащеризон и гаечен ключ - сякаш рекламира модна колекция на авангардист. Снимки, които можеха да са на човек, позирал за списания. Жерар Филип, два часови пояса на изток. Една студентка, чието име ще спестя, възкликна, че Вапцаров е бил много красив и това й става пределно ясно едва сега, в това негово светилище. Нямаше драматична беседа от специалист-екскурзовод, но на една витрина все още стои измайсторена дупка като от куршум, сякаш точно сега някакъв терорист е разстрелял снимката на поета в челото. Така изпуснахме всички онези ефекти, които ни шокираха и трогваха при посещенията ни на такива места преди години - автентичният глас на майката, думите, че кръвта на поета все още личи на една от стените, паламарките по стените и радиото с масивния железен креват.

Четенето премина при почти военни условия - докато наоколо се размотаваха притекли се най-сетне служители на хотела, из чиито ръце извираха кабели и нови, и нови бели печки, които трябваше "да отвърнат" въздуха, но така и не успяваха, с шапки на главите всички студенти изчетоха по една своя творба. Малцина пишеха социално, но пък повечето очевидно търсеха разлагането на класическите стих, рима, наратив, фигуративност. Вероятно когато са озаглавявали четенето Dubbing (Щавене) организаторите са имали предвид точно това.

Кръглата маса все пак се състоя във фоайето на хотела. И премина при разменено надмощие: първо надделя мнението, че Вапцаров е много четен и днес, тая "коригираща поетика", припомни се неологизмът на проф. Никола Георгиев, е толкова ефектна, след това като че ли се наложи обратното становище - не, не сме повлияни всъщност, не сме го чели, за да се учим на техника; македонският журналист повдигна темата за Вапцаров като български национален поет и доколко това е основателно, а на реторичните му въпроси какъв е Цветан Тодоров, какъв е Набоков, какъв е Йонеско, какъв е Джоузеф Конрад, Николай Кънчев отговаряше "българин!", "руснак и американец!", "французин!", "англичанин!"; накрая с овации от студентите се посрещна подхвърленото мнение, че Вапцаров създава колажи от чуждо слово, че е нещо като Джойс, гениален буфосинхронист, дори - че нито една дума от неговите стихове не е нищо друго, освен цитат. Оказа се, че докато студентите говореха за Вапцаров, ориентирайки се само по стиховете му, по-възрастните на кръглата маса си служеха или с дебата за личността му след "Третият разстрел" на Марин Георгиев, или с литературоведската равносметка, направена в монографията на проф. Боян Ничев и студиите на Радосвет Коларов (досега ст.н.с. и съответната по-висока степен, а скоро вероятно професор-изследовател).

И все пак - наградените. Три еднакви награди - пластики от пирински камък с образа на Вапцаров - получиха Камелия Спасова и Валери Валериев от СУ и София Дачева от ПУ. Наградите връчи третият член на журито - г-жа Мая Вапцарова.

Накрая повечето от участниците в това честване се прибираме в автобус, пълен догоре с пеещи гръцки студенти. Но двете студентки от НБУ, които не смятат да взимат разстоянията в галоп, се връщат в София в крайна сметка с кола, карана от Никола Вапцаров. Племенника.

БЕЛЕЖКИ

1. Катиното мезе е пилешко филе, задушено с много лук в гювече; капамата трябва да е комбинация от поне три вида месо - шарено свинско, пилешко и агнешко - със зеле, но в Банско я пробвахме и с наденица вместо агнешко. [обратно]

© Йордан Ефтимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2004, № 12 (61)