РАЗКАЗВАЧЪТ НА РОЗОВИ СЪНИЩА

Веселин Вълев

web

Много черно е в три. Много внезапно. Самотност няма в черната нощ. Няма. Безмълвно отсъствие черно в думите черни. Проблясъци черни. Оксиморонни светкавици в спомени черни. Разкъсани междуметия, срички. Матрички. Крясъци злобни, истерия злобна. Злобни сълзи. И страх. Страх в истерия, в сълзи, в страх. В страховити истерични полупейзани, полуибезимотни, полуработници, полупенсионери, полуинтелектуални отрепки, полуграмотни участници. Полудели от полудела. Скапани в действие. Действие първо. Съд. Страшния съд. Препълнен догоре с публика. С фасове. С фарсове. С дистанционно в юмрука. Присъда. Обесване в мрака. Въжето космато. Куйрукът на Дявола черногримиран представя “Зрители на мракобесието”. Бесове из полумизерията, из Евангелиста, из Достоевски. Из действие първо. Реклами на полувремето. За полумесеца на годината. За цикъла месечен на гадината в градината. Цветни картинки. Цветни мечти. И пристъпи цветни на Ужаса. Вече сме в действие второ. Астматични гримаси. Алергични припадъци по звезди, звездолети и епилепсия. Отсъствие нежно. Липсата на градина. Полугодието на нощта. Полубезгодната армия от прекръстени антимисли, антитела, антиистерия, антиматерия, антимистерии, антиглобални движения по фитнес и физиотроника, по телевизия, по телепатия, по телепатология, по военна електроника, по Телеца и златото на Молеца, по превития гръб над лехата с мотиката. Поясът вълнен на кръста. Пеперудата в него. Летящите кръгове на световъртежа. Аеродинамичната форма на пъпеша. Сладкото сладко, кехлибарено, истински сладко в живота на този сезон от Кошмари. На този кошмарен Този. Окошарени в него. Животът е по-хубав от песен. По-хубав от пролетен ден... Ла-ла-ла-тра. Точното в движението на тази стрелка. Театралният циферблат по стъклото на малката крушка. Действие трето. Цъфтежът на Светлината. Гърбичката на малката жичка, дето присвива очичка. Очичка. Циклопът на Страшния Съд. С нарязани пъпеши. Подносът гравиран с подмокрени в подносието Носорози. Рогът на изобилието вътре в носа. Червено изпечена камба . Автографът на Дядо Коледа. Зурлата пърлена на Дядо Прасчо. Свинско със зеле. Кръвта по ножовете, гръмки истории... на касапите в съня на поета със и без ватенка. Трепереща нежност и меланхолия. Денят съскащ на зимата. Кошмарно преследване в преследван Кошмар. Снегът на спомена вали. Вихрушки от цъфнали крушки. Прегърбени думи. Прегърбена сянка. Сянка, не следа. На вълшебен извор... Сладоледът на зимата. Ледоразбивачът в сергията. Читателят с пръсти треперещи. Следотърсачът на спомени, помени, пометнали фрази, желанието за евтаназия. Следоизследвачът на диалози, на злобни истерии, и злобни истории. Злокобните крясъци на страхливи скандали през зимата с летни сандали. Душите им мрачни сандалести. Палци навирени под катарами от ментален двуокис. Дигитални прожекции. Фокусни ленти перфорирани в Дядо Прасчо и Дядо Коледа. Отколешни в безмислие синове на приношение в жертви Авраамови. Цялата Библия на Комара от лятото и на Хазарта от зимата. Ловецът на глави. Главите на Книгата. Глава четвърта, действие четири - Амин. Дим в комина от шушлеци миризливи. Дълъг Димо без кости в небето... гепил Господ за шушлека. Гушнал шушкавите съгласни на битието. Сурнал Закона в пазухата пухкавонежна на свойта Мадона. Вратата широка в полето. Несъгласните с него бити, пребити. В действие пето гръмнати по погрешка. Пренабити номера в машината на времето и Машина времени. Битове, байтове. Абортирали спомени от междуметия и междуматериалоастрални приветствия след Дядо Коледа и Дядо Прасчо. Ракети. Фоерверки. Цветна заря. Бумтежи. Изстрели. Ура!!! Кошмарът изненадейно умря. Погребението. Китки, камбани, шествия. Митинги. Денонощни бднения със свещи изпосталели в чаши от пластова маса. Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба. Своя пурпурен гняв - величав. Дълбоко сред мрак и мъгла... Черният дим в черната нощ въздига чудовища черни . В ярко червени едните, другите в синя яркост сукмани. Хемафродити на мисълта ми. Мутри на мутри. Трупове увити във вестници. Мултитрупове. Клонирани трупове застилащи цялата преса. Труд по взривове. Двадесет и четири каратови изстрели. Часът на Чакала. Срив. Действие шесто, управление шесто. Кошмарът е жив. Кошмарът е вечен, безсмъртен. Мизерия свята. Безсмъртна мизерия. Спечена. Отечество и Човечество. Мила човечност. Баща ти е скапан дъртак, ти си на мислите враг. Думите подли в аеродрума. Друмът към храма. Умът към драма. Огромната сума из чакащи ред за помилване от битието. Представления от здравно осигурени, тамян, богослужения, пенсии, рейв, техно, рап и репички от пазара зад Операта. Неволните спазми на зрителя. Катарзисът на Аристотел. Саможертвата на актьора. “Са-мо-Спартак!!! Са-мо-Спартак!!!”. Само робите от раята на райските рейвъри. Самореклами на полувремето. Само драскачът на сънища, дето под мостовете не шумят реки... а бълнува разказвачът на сънища розови. Само Кошмарът на думите розови. Само крадците на сумите розови. Сумо е бутене свежо. Сведущите по избутване с розови бузки, с розови вратовръзки. Вратлетата розови. Братлетата розови. Розов край на Отечеството. Долината му китна. Мирис на гюл и дисагите смешни на бая ти Ганя. Кавърн в театъра на този изнежен герой. Сантиментални тенори, теории, мецосопрано и арии. Услугите мечешки на на баба ти Меца и Димо Мечката. Правосъдието на Даньо Харсъзина и Гуньо Адвокатина. В действие последно умилителни сълзи на тъжна носталгия от емигрирали рози. Розов край на Отечество любезно...

Розов край на езика детпушесипийсекилоту.

Гладенсъммаамустара! Шипутърсянещозаяденепослепакшисънувамкушмари.

Будилникът в седем. Утре сутрин в тази сутрин.

18 декември 2001

© Веселин Вълев, 2001
© Издателство LiterNet, 03. 01. 2002
=============================
Първо издание, електронно.