ТЪРЖИЩЕ

web | Гларусът като пушач

Продават се коли и мълчаливо
седят шофьорите зад своите обяви.
Между тях поетът е.
И той продава своята кола.
Какъв банален ден. И пълен с отчаяние.
Поетът във вехтото си шумолящо яке
говори тъжни глупости и се оплаква
от някакви джамбази дето го измамили,
от някакви простаци дето...
В досада и безумие облечен е поетът.
И лъснати са ламарините до крайност
във бляскавото зимно огледало.
Оглеждат се шофьорите във себе си.
Броят надеждите си в марки.
Вгледа се наоколо поетът.
Млъкна. Най-после
трябваше да дойде купувачът.
Но не дойде.
Мълчат моторите.
И колелетата.
И лъснатите цветни ламарини.
И сякаш в блатото потънаха конете им.
И вълчият кожух ослуша се за вълци.
Млъкна продавачът на пелин.
И стана тихо. Истински.
Макар за кратко.
Във тая тъжна нощ от дни банални
светеше цигара.
Както раната
на нощния пазач Джапар.
Там беше песента на ония колелета.
И Сали Яшар.

© Веселин Вълев, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 10. 1999
=============================
Първо издание, електронно.