В полето засяхме
душата изтляла на мъртвия,
който пееше песни
и хранеше слепия брат.
А кръвта му малинова
изтече в черните бъчви,
наредени във зимника
на отвъдния свят.

После помен делихме,
насядали гладни край масата.
Във гърлата ни сухи
натрупа на преспи снега -
сякаш тъмен стопанин,
натирил на воля стадата си,
пак насъскваше кучета
в другия край на нощта.

Почернял хоризонтът се просна
пред прага на къщата.
Нека хърка пиян
и забравен в студения мрак.
Ще откраднем торбата му
с упоритото мъничко слънце.
А на него му стига
големият зимен кривак.

Долу свиреха гайди
и блъскаха яростно тъпани.
Тежка сватба празнуваха
близките в мъртвия град.
И навярно не чуха
как горе разпънахме юртата
на обрания вятър
в сърцето на слепия брат.