Край на всичко!
Как бездарно скърца хартията -
все лица,
все нови и нови лица.
Аз съм твоят роб и твоята гилотина,
моя разпъната от думи душа.

Ти си заложница от ивица Газа,
която цял живот
се опитвам да разбера.
Не си ли част от парада,
наречен отдавна
водевил на смъртта?

Не повярвах на думите -
автограф на насъщния.
От години чета неизпратените писма.
А сега ще нахраня децата си
и, когато се мръкне,
сам ще си снема пауновите пера.