Моя малка Алиса,
моя тъжна Алиса,
ти вече няма да отглеждаш гарвани
с въпроси към вълшебното огледало.
В новогодишната прегръдка на студа
ще изгориш до клечка думите
и баба ти ще те прегърне
в залязващата люлка на небето.

Денят е по-дълъг от век.

Алиса, живот мой, ти вече
няма да сънуваш Ана и вълците,
стареца и вълците, църква за вълци...
Време е за крадеца на праскови
сам да надникне в деколтето на паметта
и да открие кой изяде Пенлевето, детето, битието...
Тринадесетата годеница на принца
ще се огледа в мълчанието на агнетата.

Сега си седмото козле,
което иска,
но не помни вече нищо.