БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР ОТ СЕВЕРНОТО ПРИАЗОВИЕ

Ваня Колева

web

Сборникът „Български фолклор от Северното Приазовие“ е издаден през 2012 г. в Бердянск, Украйна, и съдържа народни умотворения на етническите българи - наследници на бежанци, поселили се през XIX век в Таврическа губерния. Търсещи спасение от османското иго, българите се преселват на няколко вълни и заемат широки територии в Бердянски, Приазовски и Приморски район на Запорожка област, наричани тогава Ногайска степ.

Представените в сборника образци са записани и систематизирани от Оксана Борисовна Червенко, аспирант на Института по изкуствознание, фолклористика и етнология „М. Т. Рилски“ към Националната академия на науките - Украйна. Консултирани са със специалисти по български фолклор и българска литература от България (доц. д-р Страшимир Цанов, Донка Николова, Елеонора Василева, д-р Ваня Колева) и са публикувани с подкрепата на Бердянския държавен педагогически университет и Института по изкуствознание, фолклористика и етнология „М. Т. Рилски“ към украинската Национална академия на науките (конкретно акад. Анна Аркадиевна Скрипник, проф. Виктория Анатолиевна Зарва, проф. Олга Дмитриевна Харлан, проф. Лариса Константиновна Вахнина, проф. Николай Константинович Дмитренко).

Във встъпителната си студия съставителката на сборника Оксана Червенко проследява в исторически план етапите на преселение на дедите, както и местата на възникване на техните селища. Хронологически осмисля различните опити за съхраняване на духовната култура на преселниците - народни песни, интересни етнографски материали, отразявани в многотомния „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (София, т. 1, 1889, и сл.) или отделно публикувани, а също и научни изследвания върху тях. След 30-те години на ХХ век интересът към приазовските българи се засилва. Изследванията върху народната култура на етническите българи от Бесарабия и в Северното Приазовие продължават и в началото на XXI век - и Оксана Червенко посочва работата на целенасочено организирани експедиции за записване и съхраняване на народни умотворения, откроява ценността и приносите на различните автори и техните публикации.

Записани в периода 2007-2011 г., фолклорните образци в сборника „Български фолклор от Северното Приазовие“ представят съвременното състояние на народното знание и култура у таврическите българи. Сборникът свидетелства за промените, настъпили в езика на наследниците на българските преселници. Поради дистанцията във времето и излизане от употреба на някои културни реалии, оказва се, понятията за тях са забравени, неясни и затова - при изпълнение на песенния текст, те са неточно предадени, преобразувани, преиначени до безсмислено съчетаване на звуци. Отделни слова се заменят със съответните им понятия, употребявани в актуалната реч - най-често от руски език, поради което в края на сборника Оксана Червенко извежда кратък речник на русизмите.

Сборникът отразява настъпилите във времето промени в тъканта на самите народни песни - в мотивите, а и в текстовата им структура. Най-често става въпрос за забравяне на отделни стихове от народния певец. В други случаи - понеже е изгубена паметта за архетипа и основните топоси, неясна е връзката на текста с ритуала, та изпълнителите съкращават или променят както отделни детайли, така и цели песенни пасажи. До степен, в която от песента остават извлечени и функционират само отделни нейни части. Случаите са различни и отразяват степен на премисляне на старите мотиви. След като липсва обосновката на песента с ритуала, след като е изгубена връзката й с архетипа, разбираемо е - идва момент на пресътворяване, при което се извлича ценностното от гледище на съвременния народен певец събитие. Извеждат се нови акценти и етично-емоционални центрове.

В сборника е направен опит за класификация на представения материал, като се съблюдават особеностите на календарно-обредните песни - по отношение на зимния и пролетно-летния цикъл. Представени са различни варианти на наричане на Сурваки (1 януари), както и знакова коледна песен. Проследени са лазарски песни; еньовденски наричания; песни, изпълнявани при обреда Пеперуда. Следва дял със семейно-обредни песни - от сватбената обредност предимно, а после и детска забавка (приспивна песен). Широк е кръгът на семейно-битовите песни. Присъстват образци от митически песни и балади, исторически, хайдушки, хумористични песни, както и вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“, пословици и характерна детска игра. Специфичен дял са нефолклорните - стари градски песни. С други думи, в сборника намират място всички жанрове на словесното народно творчество.

След корпуса със събраните образци е приложена информация за фолклорните експедиции, при които са записани те. Също и азбучни показалци на информаторите и съответните селища. Интерес представляват картите на българските селища в Северното Приазовие - от 1943 г., а и съвременното им състояние. Фотографии запознават читателя с информаторите, като разкриват и настъпили в бита на преселниците промени.

И накрая, сборникът се съпровожда с диск, от който могат да се чуят живото звучащо слово и песните на таврическите българи.

Така представата за опазеното до момента словесно наследство се допълва със знание за селищата на хората, съхранили своята етнокултурна памет в продължение на повече от два века, макар те да са в чужда езикова среда, която носи друг тип съзнание.

Като цяло сборникът „Български фолклор от Северното Приазовие“ би бил полезен за специалисти, краеведи, учители, но и за широката читателска аудитория, вълнуваща се от проблемите на родната култура и наследство.

© Ваня Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2012, № 8 (153)