Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА МЪЖЕТЕ, ТЕХНИТЕ ПРЕДМЕТИ И ГРАМАТИКАТА

Ваня Колева

web

Напоследък обезпокояващо често започват да звучат форми и изрази, като: “...пет полицая” (вместо нормативното: “петима полицаи”); “три хиляди човека от Сарафово” (вместо правилното: “три хиляди души”, доколкото “три хиляди човеци” звучи по-архаично). Споменава се, че: “В една палатка спят по десетина американски войника” (вместо правилното: “десетина американски войници”).

Казвам “обезпокояващо”, за да не употребя по-остра дума. Защото примери, подобни на тези, свидетелстват за пълна небрежност към езика и неуважение към аудиторията, ако не - за неграмотност. Те разкриват безразличието на адресанта - ЧОВЕЦИ, ХОРА ли има предвид той в съобщението си, или техническите средства, с които последните си служат. За мъже ли става дума, или за конете и оръжията им. По новому - за полицаите, или за техните автомобили. За войниците, или за танковете и самолетите им.

Забравя се (или се пренебрегва, а това е по-лошо) едно характерно в българския език диференциране, свързано с историческото ни минало. Разграничаване, формирало се в процеса на развитието на народността ни. То напомня за разбиранията на нашите предци за света. Белег е на особената йерархия на нещата, съобразно която всяко нещо е знаело мястото си. В най-високата точка от тази подредба е стоял МЪЖЪТ, ЧОВЕКЪТ: кан, княз, цар; престолонаследник или по-малък син; жрец, шаман, тълкувател; книжовник, творец, учител; болярин, придворен, лекар; войвода, знаменосец, воин, конник, страж; занаятчия, златар, ковач; селянин, земеделец, орач; юноша или старец. Значително по-ниско от НЕГО, мъжа, застават неговият кон, другите животни; мястото, където човекът живее, както и средствата, с които си служи (град, дворец, дом, жезъл, меч, боздуган, шлем, камък, калем и т.н). Затова и езиковите форми са различни: едни за мъжете - като възраст, професия, занятие; и други - за всички останали същества и предмети. Лица или нелица.

Казано иначе, за мъжете се употребява специална МЪЖКОЛИЧНА форма, която включва понятията: двама, трима, петима и т.н., десетина, няколко/неколцина, колко, толкова, последвани задължително от формата за множествено число на съществителните имена. Докато за присъщите на мъжете предмети следва да се използва отделна БРОЙНА форма, която по произход е стара форма за двойствено число на съществителните имена в именителен и винителен падеж и се употребява в съчетание с числително бройно име и с наречията: колко, няколко и толкова. Това е правило, кодирано и в съвременната езикова норма.

Ще отбележа, че за имената от женски род такова разграничение няма: жена - майка и дъщеря, любима и съпруга; крепост, къща; риза, постелка или съдина; кобила или овца, птица или змия - всички те са в една група. Няма граматически знак, който да ги дели.

За мъжете обаче има. И несъобразяването с него е неблагоприятен знак само за онзи, който го допуска.

24 март 2003 г.

 

 

© Ваня Колева, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 10. 2003
=============================
Публикация във в. “Черно море”, Варна, бр. 71 (1585), 26 март 2003 г.