Разнолика, изненадваща, осезаемо-близка и неуловима, загадъчна е женската красота, разгърната в словесното народно творчество. Изпитание за жената, но и за мъжа. Знак на девственицата и носител на особена сакрална стойност, който осмисля статуса на момата и този на новобрачната.

"От хубост ненагледана." Действена, пулсираща, неукротима, дива, непрекъснато променяща се. Дългата руса коса се развява, разлюлява, развихря, вихрее, ветрее, веренее; плитките се ройкат. Лицето беленее (белее), светлее. Веждите се тънчеят, причерняват, та чак синеят. Очите чернеят или син'синеят, бистреят, лъщеят, стрелят. Дойките (гърдите) се тресат. Краката туптят. Момата цяла се мята, шиба, кърши, вие; стрелка, бръмчи, бърза; гори и изгаря всички наоколо. Такава е току-що излязлата от групата на подевките девойка, наричана "малка мома", но всъщност "свършена" мома - тази, която вече може да има "любовник" и да чака годежари. Тази, която строи и загражда своя "димнен" (дивен, чуден) град "със три порти" - "към изтока", "към пладнина" и "към запада"; после сяда "среди града" да нашива "шита кърпа сгоденишка" (Качулев, 1973: с. 37, N 59 - Чирпанско) и нарича: "Кой разкърти момин града, / той ще вземе малка мома!" (Качулев, 1973: с. 33, N 48 - Новопазарско). Тя предизвиква облог и побеждава: надгрява слънцето, надпява славея, надхитрява и осмива наивния, наказва потрошилия цветето й.

Златокоса, позлатена и посребрена. Виеща се, но и скършена тръстика. Цвете, на което предстои да плодоноси. Неопитомена, но уловена. Носеща се из бащините двори като паун или лебед-птица, плавно и грациозно. Тази, за която големият сватбен ритуал вече е започнал. Нейното лице е "продадено, заложено"; и "да го видиш, / зарар имаш, файда нямаш" (Арх ШУ - Алфатар, Силистренско, инф. Веселина Иванова Върбанова - 64 год.; зап. Димитър Георгиев Димитров). Или: "Дека ке видиш, що файда имаш? / Полни ти очи, празни ти ръце!" (БНТ, 6: с. 410). Годеницата.

Невидима - косата и лицето й са под плътен "прекрив". Водена от деверите. Прекрасна, в пищно облекло и позлата. "Невеста под було."

А после - с разпусната коса, развързани връзки и възли. Гола, по ризица. С приведена глава и премрежен поглед. Пред съдбовния момент, когато трябва да докаже девствеността си.

Позната, овладяна, убита като мома. Със завинаги скрита под забрадката и отрязана коса. Загубила самоличността и дори името си. Но все още с безспорна красота. Младата невеста. В очакване на първата рожба. За да погрознее - ритуално. И пак ритуално да възобнови красотата си. Периодично отхвърляна и припознавана от съпруга. Изолирана от колектива и реинтегрирана към него. С едно-единствено обяснение - капризите на красотата й...

Женската хубост. Другото име на съдбата...

Авторката