Традицията обособява ритуалите, свързани с косата, понеже тя е един от основните белези за диференциране на жената от мъжа, а израстването й се отъждествява с развитието на самата мома. Затова още през посветителния период - на тази, която е "вила и китила" обредния кравай, в своята благословия коледарите желаят "да я дари Бог с толкоз дъщери - златоръки, златокоси" (Стефанов, 1987: N 58 - Безмер, Добричко). След приобщаването на жената към рода на съпруга, на Бабинден, бабата-акушерка лепи с мед по детските глави червена и бяла вълна като коса (на момчетата слага още брада и мустаци). Тя фиксира ролята на косата, първият цялостен ритуален комплекс около която е извършваната от кръстника "стрижба". В Източна България стрижбата се осъществява заедно с "краденето" и "залагането" на детето, като последните два обреда са насочени към осигуряване на здраве, навременен, плодовит брак и добра, доходна професия за детето. В Западна България стрижбата е самостоятелен комплекс, времето за който не е строго определено - извършва се, когато детето е на една, три, пет, дори седем години (Генчев, 1985: с. 170). У каракачаните обредното подстригване е включено в по-строги времеви граници - изпълнява се, когато детето навърши седем, девет, единадесет месеца или една година. Кръстникът отрязва от четири места - на кръст - по малко коса, която запазват, докато детето проговори, след което се изпълнява специален обред, осигуряващ на символично ниво "желязно здраве" и висок ръст на детето (Пимпирева, 1995: с. 58).

В Хасковско, щом момичето навърши тригодишна възраст, косите му обредно се заплитат от най-старата жена в дома. Правят се по пет-шест, до петнадесет плитки, в зависимост от гъстотата на косата. По тях се окачват синци, охлювчета, чеснов лук, стари парички, копчета, бадеми (Йорданова, 1983: с. 164). Това е първообразът на прическата, оформяна на Лазарница, наред със слагането на моминско облекло и обичайните момински атрибути. От този момент инициираната се плете на многобройни ситни плитки, събрани в една обща, свободно спускаща се по гърба (Йорданова, 1983: с. 163), и носи косатник, т.е. сплитка от собствени или чужди, прибавени коси, или от различни висулки, върви и др., свързани по семантика и форма със самата коса (Вакарелски &: с. 69-70, 92). Девойките оформят множество плитки, като съблюдават общият им брой да бъде нечетно число, докато омъжените правят по две и по-рядко повече плитки, чийто брой е четно число (Вакарелски &: с. 65-66; Янева, 1989: с. 69). По-различна е ситуацията при банатските българи, където косата на омъжените жени се свива на кок (Телбизов &: с. 244)³⁸. По подобен начин е прибрана косата на Артемида още в паметници от IV век пр.н.е. (Стоянов, 1989: с. 68-69). Това е свързано с функцията на богинята като девственица и "майка" в социален смисъл и е аналогично с покриването на косата под воал, известно от иконографските изображения на Дева Мария. Пренесено в семейната обредност, явлението е знак на омъжената жена - след прибулването и после след забраждането на невестата косата й се скрива, за да не се покаже никога повече.

Спецификата на прическата многократно е маркирана в митическите песни с мотив "змей люби мома и я отвлича" (СбНУ, 60, Ч. I, 1993: с. 128, NN 134, 135; Христов, 1994: с. 31). Опозицията "вашенско (моминско)-нашенско (змеинско)" по отношение на плетенето и облеклото изразява предбрачна ситуация и се съотнася с мотива "мома с чужда премяна" от коледарските благословии (Живков, 1974: с. 69-70), а при сватбения ритуал - с плетенето и смяната на бащиното облекло с това, донесено от младоженеца. Процесът на отделяне от моминския статус, движението през сватбения период и утвърждаването в третата фаза - матроналността, се свързва с функцията на невестинското плетене, превърнало се в централен момент от сватбения цикъл. Натоварено със съответните сакрално-магически стойности, в коледните песни ритуалното действие се изпълнява от девойката:

Омила си руса коса,
изплела си ситни коси,
нареди ги по плещи си,
накичи са, натъкми са.

(Стефанов, 1987: N 31 - Ведрина, Добричко)

Или:

Отвързала руса коса,
разплела я два чембасе,
оплела я ситни търфли,
на редове прековани,
затакнала китен венец. (БНПП, 2: с. 33 - Локорско, Софийско)

Във великденските песни действието е приоритет на майката, лелята, булята (показателен е мотивът "зълва жали буля си", в който девойката моли мъртвата да стане да я оплете - Качулев, 1973: с. 672-673, NN 1391, 1392, 1393), като към оформяните "седемдесет косички", "седемдесет и седем" те слагат "на всяка витка - жълтичка, / на по-малките - рубета" (Йорданова, 1983: с. 176). Задължителен елемент в различните мотиви от лазарските песни, типът прическа е част от предсмъртните заръки на момата, отправени към дружките; пренася се в оплаквателните, по-рядко - в семейно-битовите песни. Значимостта на обредния момент сочат материали от Драгалевци, Софийско, съгласно които една и съща жена, опитна плетачка, заплита косите на всички лазарки в селото (Янева, 1989: с. 67).

Атрибутите, окачвани по косата, целят не само бързия й растеж, но и безопасността на момичето. Накитите по детската коса, носени в Хасковско от първото заплитане до осемгодишна възраст, се наричат "бадеми" - факт, който (наред с действително поставяните плодове) ориентира към мистериите на Кибела и към ритуалите, посветени на тракийската богиня Котито, като символиката на бадемовото/ореховото дърво отвежда и към култа на Артемида/Бендида. Чрез заплитането детето се включва в системата обреди, свързани с вегеталния аспект на Великата богиня. Известно е становището, че всичко, каквото се ражда и израства от природата, произлиза от нея, защото тя е майката-земя, но и сама стимулира растежа (Маразов, 1992-а: с. 229; Попов, 1989: с. 48). Тази представа е отразена в наричането на жената, сплитаща косите: "Надолу косица, нагоре момица!" Тя е въплътена още и в захващането на ръбчетата по косата с червен и черен конец. В архаичното мислене черният конец символизира черната земя - надолу да расте косата, а червеният - да е здрава и червена момата. Включени в това семантично поле, обредните песни благославят момичето: "да й е дълга косата!" (Бъчварова, 1981). Съответно за израслата девойка отбелязват: "Каква й е дълга косата!" (Георгиева, 1986: с. 411).

По принципа на хомеопатичната магия атмосферните влияния се превръщат в естествен проводник и изпълнител на това желание. Когато за първи път се види "нова свещ", косата на момата се "подсича" - да расте, както започва да расте месечината. Обратно, на "разсип" ("изет месец") главата не се мие, защото косата ще започне да се къса и пада (Маринов, 1994: с. 47-49). Същата забрана се съблюдава с предохранителна цел и в погребалната обредност (Милетич, 1903: с. 109). Росата обичайно се посреща със заклинателни формули, ориентирани в тази насока (вж. § 1.2.2). Контактът с водата като обредна практика - обливането, миенето, както и други действия, свързани с косата, се изпълняват на всички големи празници в народния календар.

На Нова година, Сурваки (1 януари), в някои райони жените откъсват пъпки от сурвачките на посетилите ги деца и ги слагат във вода, с която измиват главите си - това се прави, понеже символиката на дряна (като здраве, дълголетие, издръжливост) се обвързва с вярата, че косите ще растат дълги и гъсти (Василева, 1985: с. 103). На Тодорова събота, преди надбягванията, във водата, с която си мият косите, жените пускат вързана с червен конец слама от яслите на конете; после изхвърлят водата на улицата, след конете. Това е предохранителна мярка срещу главоболие и заедно с това е магическо средство да бъдат косите буйни и хубави като конската опашка. Позната е практиката при разресването жените да стъпват върху дръжката на лопатата за хляба - отново, за да растат дълги косите им (Василева, 1985: с. 115), като тук символиката на разресването се успоредява с тъждеството "мома-тесто (хляб)". Между обредите, изпълнявани на празника на лятното слънцестоене - Еньовден, в някои райони отново се включват и такива, тясно свързани с растежа и блясъка на косата (Арнаудов, 1924: с. 365, 391).

Тук от значение е преди всичко функцията на косата като еротичен канал, връзката й с половото съзряване, а съответно осмислянето на разплитането и разресването като знак за принадлежност към матримониална или близка до нея ситуация. В този план античните паметници обикновено представят Великата богиня със свободно спускаща се надолу, към раменете, дълга коса. Достатъчно е да се отбележат изображенията на майката от каничка N 157 от Рогозенското съкровище (Маразов, 1994-б: с. 60), майката на боговете от най-голямата матрица от Разград (Венедиков, 1992: с. 304), седналата богиня от каничка от Борово (Иванов, 1975; Маразов, 1994-а: с. 123). В ритуалите топосът маркира всяко звено в движението от единия към другия статус. Според материали за прибалтийската обредност отрязани от косата на невестата кичури се дават на жениха (Шлыгина, 1978: с. 192). Символ на съгласието й за брак, тази практика е позната и в беларуската сватбена обредност (Никольский, 1956: с. 83). В Атина, преди да се омъжат, девойките посвещават на Артемида като изкупителна жертва кичури от косите си (Сумцов, 1886: с. 3; Фрейзър, 1984: с. 16). У нас няколко кичура коса се отрязват и остават в дома на момата - те се принасят в жертва на родовия дух и са знак за освобождението й от нейния род (Янева, 1989: с. 69). Жестът - като десакрализация на девицата, е отразен и в българските песни. Така Никола достига "на пътя" облечената в булска премяна Рада и отрязва косите й. После ги продава на циганки - да направят от тях "сита струнени", за да ги продадат пак на Рада и на майка й (Известия на ССФ. Кн. VIII-IХ, с. 121-122, N 3 - Топчии, Разградско). Всъщност тук сватбеният обреден комплекс е в своя ход: загубата на косата символизира дефлорацията като мистична смърт, а магическото й възстановяване (чрез закупуването на ситата, което е връщане на моминските коси в родния дом и съхраняване от майката на Рада) - ново раждане, свързано с утвърждаването в статуса на омъжената. Следователно в песента е налице сцена на брачно тържество. Съответно между ритуалите около първата брачна нощ е задължително условие разплитането на косата на невестата (Иванова, 1984: с. 127), нейното пълно "развързване".

Напрежението между женското и мъжкото начало съществува в символичния жест на улавянето на девойката от мъжа-воин във великденските песни. Змеят я хваща "за русътъ куса, / за дяснътъ ръка" (Георгиева, 1986: с. 218). Аналогичен е смисълът на мотива от лазарските песни за заплитането на моминската коса в нещо, при който появата на овчаря-демиург уплашва момата. По волята на персонажа растенията се превръщат в своеобразна мрежа и обездвижват девойката, в резултат на което връзките в социума се установяват: "коса й са закачи / у калина малина" (БНПП, 2: с. 203 - Луковитско). Във варианти девойката е сред реката: "Косата ми са й уплела / на едно дърво в жилите" (Тодорова, 1985: с. 248). Сходна е ситуацията, когато момата преодолява изпитание, минавайки по новия калдъръм, правен от Бойо: "косата й са закачи / за Бойовите ножове" (Бъчварова, 1981). Мотивът за заплитането фактически символизира сватбено изпитание, понеже чрез обездвижването девойката се лишава от свободата си, а чрез последвалата мистична смърт тя се реализира в статуса на семейните.

Любовно-брачната проблематика на лазаруването, боенека и кумиченето е предпоставката, определяща появата на момата-боенек - с разпусната свободно, разплетена коса. Обратно, в любовните песни момата, развяваща косите си, получава предохранително насочен упрек: "Посъбери си косата, / да не се кара майка ти!" (БНТ, 6: с. 384).

На първи март момите режат от косите си, за да растат те буйни и хубави, а връзването на мартеници по ръцете и плитките и обличането на червени дрехи, освен продуцираща, е и профилактична мярка за девойките - "слънцето да не ги пърли през лятото и да не краде от хубостта им". В народната вяра на този ден Баба Марта спохожда хората, облечена с червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута с червени вълнени чорапи (Йорданова, 1983: с. 84), което е типичен сватбен костюм. Първомартенските обреди отвеждат към представата за митичния жених от коледните песни, според които залог на момата при надгряването й със слънцето са атрибутите на телесната хубост, а при надпяването със славея - русата коса. Заплахата към хубостта и съответно - грижата тя да бъде опазена, като рефлексии от древните забрани да се стриже косата и да се напуска домът, намират отражение в песните за момата, обесена "на пътя, на кръстопътя".

Архетип на връзката между две точки в пространството и времето, изграждан по линия на увеличаващата се опасност, пътят приключва с края на инициационния период. Преодоляването му е равнозначно на подвиг, а достигането до финала и добиването на висшата сакрална ценност означават промяна в статуса на персонажа. На свой ред кръстопътят представя хоризонтален модел на света. Той е сакрална граница, разделяща културата от дивата природа. Кръстопътят символизира пазеното като източник на препитание смесено пространство - свое по отношение на враждебното, но и чуждо, доколкото членовете на рода прекарват в него само част от денонощието или годината. Затова чрез различни предохранителни обреди се осигурява благосклонността на свръхестествените сили. Обесена на кръстопътя, девойката остава в некултурата - "из пътя пътници ще минат, / че няма да ме познаят" (Христов, 1994: с. 169). Припознаването и връщането й към усвоеното пространство се осъществява само чрез съхраняването на хубостта и оценката за нея. Предсмъртната заръка на момата към майка й е да се погрижи за това:

че ми дюлбена разметни
и ми косата разплети,
и ми дюлбена принатрий
да ми лицето не гори
по петровските пекове,
по никулските мразове.

Страхът за опазването на хубостта отвежда към архетипичната представа за оплодителната сила на слънчевата светлина, определяща табуираността върху девойката по време на инициацията и строгостта на ритуалите при подготовката за брака. Към това, косите на момите и младите невести да растат дълги, а и да не ги болят главите, е насочено ритуалното миене, съчетавано с къпането в петък преди Великден. Очистващо-продуциращата семантика се подчинява на амбивалентната същност на великденската обредност, свързана с умирането и с преодоляването на мистичната смърт. С акцент към продуциращото начало - да растат дълги косите, но и "да дебелеят" момите, да се "лепят" момците по тях, са магическите действия на Гергьовден (Василева, 1985: с. 124).

Кратки изводи

При наблюдението на ритуалите, свързани с въздействието върху косата и върху телесната хубост, се налага групирането на типични сакрално-магически практики около няколко точки в човешкото и аграрно-технологичното циклично време. Красотата е обект, изискващ постоянни грижи, но и субект, регулиращ социализацията на младите, движението от раждането към зрелостта, за да започне всичко пак отначало. Тя е по-скоро онтологична, а не естетическа категория и, както отбелязва С. С. Аверинцев (1988), съпоставяйки гръцката и руската традиция, а това е характерно и за българската, красотата действа със силата на аргумент. Тя доказва божественото присъствие и в нея може да се вярва.

БЕЛЕЖКИ:

38. У старите славяни след разплитането на плитките на невестата малко от косата й се подрязва, а останалата част се прибира в чепец. (Романска, 1977: с. 181, 190, 208) [обратно]