1.6.1. Магическо мляко.

Млякото е дар и същност на Богинята майка, представена в народните песни от Старата Дива - майка на самодивите и помайчима на Крали Марко (на юнаците в по-широк смисъл). Свързана с растежа и силата, с вечното възраждане в природния цикъл, при умирането в аграрен план богинята губи способността си на хранеща и даряваща сила.²⁵ Нейната космоорганизираща роля, трансформирането на хаоса в подреденост се осъществява отчасти посредством млякото като първично средство за живот и целебните му свойства.²⁶ Плодотворящата му и пречистваща сила се определя както от връзката с бога гръмовник и мълнията, така и от функциите на месечината, която магьосниците свалят и доят като крава. Стичащо се по ствола на световното дърво или капещо от крилете на летяща птица²⁷, млякото застава в един семантичен ред с меда като небесна храна и елексир на живота; с пролетните дъждове и утринната роса, мислени като жива вода.

На основа на тези зависимости се стига до благословията към момичето: "Да ми е бело, убаво / като ми пресното млеко" (СбНУ, 45, 1949: с. 356, N 19). Функционалната синонимия "моминска гръд-мляко" се оказва естествен носител и знак на хубостта и в полската традиция:

Dasz mi te piersiczki - biale jako mleczki,
mnie najmilejsze.²⁸ (Kolberg, 1961: 8-9)

От това чудно, магическо мляко се стига до получаваната от него сметана, с която в лазарските песни се изобразява моминското лице:

Не си ли виждал, Лазаре,
прясна сметана? "
Такова ми е, "
бялото лице. (Маринов, 1994: с. 535)

Женският образ се успоредява с другия млечен продукт - сиренето. Така главният персонаж в посветените на домакинята коледни песни - Божа майка, родила и окъпала Млада бога, го залюлява "с бели ръце сиренови" (БНТ, 5: с. 135 - Разградско). По отношение на девойката коледните песни ориентират топоса към горната зона, оценявана като най-висока магическа стойност. Сродена с богинята, момата е и диференцирана от нея по линията на проспективна-осъществена плодовитост, оравностойностена с опозицията "сакрализираност-десакрализираност": "бяла Руска - с бяло лице, / с бяло лице сиренено" (Качулев, 1973: с. 556, N 1117 - Кюлевча, Шуменско). Формулата се повтаря във великденските песни, като оценката на моминската хубост се дава от митичния жених - змея: "бялото ти лице - / бяло, сиреняво" (Качулев, 1973: с. 206, N 412 - Марково, Новопазарско). Стига се до изражението: "лице му - прясну сирянци" (СбНУ, 26, 1912: 202), при което в семантичното поле на реда "мляко-сирене-лице" се вгражда нова характеристика, стесняваща границите между топосите и внасяща особен нюанс в новостта като функция. Тази особеност се обяснява чрез символиката на мандрата - визираща, от една страна, родството между функциите на производителя и тези на овчаря, а от друга - позицията на самия топографски обект като граница между култура и некултура. Мандрата се оказва специфичната "горска къща", домът на "братята" и тяхната "сестрица", познат от вълшебните приказки (Проп, 1995: с. 111-124):

Мари Марийке, карагьозлийке,
ходила ли си лете на мандра,
видела ли си прясно сирене? -
Ку си видела прясно сирене,
тако е, любе, и твойто лице! (БНТ, 6: с. 69 - Малкотърновско)

По-нататък във веригата застават изделия, косвено свързани с божествената напитка. Представата за девойката като прясно сирене се слива с приказния мотив за момичето в нощвите като тесто, което втасва²⁹. Така се пораждат нов тип формули, според които частите от телоса (лице, гърди, ръце) се оказват "бели симиди" (Миладинови, 1981: N 307), или:

Му целива бело лице -
помни му се, симид яди,
симид яди цариграшки. (СбНУ, 6, 1891: с. 11)

1.6.2. Мед.

Почитта към меда като божествена храна и всестранната му обредна употреба е неделима от почитта към пчелата (Apis mellifera) - един от популярните символи на ефира, небето и слънцето. Включването на пчелата в поетиката на женския персонаж се свързва с представата за роенето, размножаването, съотнесена с идеята за майчинството.

Наричането, с което жената, бабувала при раждането на момиче, го благославя след първото окъпване, съдържа формулата: "Да бръмчиш като пчелица, / да си сладко като медеца" (Савов, 1928: с. 10; Маринов, 1994: 484; Арнаудов, 1996: с. 45). Значително по-късно - вече към израслата девойка, и по-специално във връзка с косата й, е адресирано характерното рефренно звучене на формулата "рой, рой, ройне ле" в коледните песни, както и проявите в парадигмата на глагола "ройкам" (вж. § 1.2.2). Колкото до пчелния продукт, той традиционно се свързва с устата и означената чрез нея комуникативна функция: "като си, мамо, продума, / от устата му мед капе" (Савов, 1928: с. 41), или според вариант: "от устата й / бял мед капеше" (Арх ШУ - с. Никола Козлево, Шуменско, изпяла Йонка Дочева Иванова). От основната формула впоследствие се развиват нов тип структури: "уста ми су медену котию" (БНТ, 6: с. 62 - Царибродско) и съвсем лаконичното: "медната уста" (БНТ, 6: с. 410).

Експлицираща овладяната тайна за красиво говорене, формулата не е откритие на нашия фолклор. Тя е заета от Соломоновата "Песен на песните" и се свързва с образа на преминалата през посветителните ритуали млада невеста: "и устата ти са сладкодумни" (гл. 4:3); "Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти" (гл. 4:11)³⁰.

Мотивът "змия се моли за смъртта на мома" извежда интересен топос за изображение: змията ще изпие момините "очи медовина" (СбНУ, 48: N 442 - Банско). Произвеждана от двете сакрални вещества - мед и вода, като за аромат се добавят "някои бахарии" (Славейков, 1991: с. 119-121), медовината представлява подобно на вино питие и се сродява с древния митологичен символ на плодородието и живота. Поемайки функцията на виното като изпитание за инициираните, медовината се превръща в социален регулатор, благодарение на който се въвежда необходимият законопорядък.

На дарения от небето мед се противопоставя захарта, която е функция на културата, плод на окултуряващата производствена дейност. Всъщност в народните песни се използва предимно понятието с персийско-турски произход "шекер". То означава обект, зад който в издадената през 1870 г. "Готварска книга..." на П. Р. Славейков (а явно и в потреблението) стоят ред разновидности: "небет шекер"; "пейнир шекер"; "келле шекер"; "бахария и боялия шекер"; "дребен шекер" или "ситен шекер", а с отбелязване на качеството - "добър шекер" (Славейков, 1991). Рецептите дават представа за основните подсладители, употребявани до 70-те години на XIX век, а именно: мед, шекер³¹ и "други шекерести вещества", като "стафиди смачкани и гроздове", "мушмули" (Славейков, 1991: с. 139, 140). Само в епизодични случаи, но все пак се споменава "захар" (Ibidem: с. 57) или "ситна захар" (Ibidem: с. 31). Това води до понятийно разнообразие, обяснимо както с непоследователността на П. Р. Славейков (отбелязана в предговора от доц. д-р Николай Димков), така и с предпочитането на общоизвестното пред по-малко познатото.

Ще вметна, че според гръцко ръководство по търговските дела от 1848 г., съставено от Константин Мелас (който се влияе от други подобни ръководства), захарта (гр. zacarh) е включена всред новите за времето артикули. Посочената там информация, че захарта се "Извожда от треви и химически се брои за един растителен оцет... употреблението й е весма разпространено и счита се за едно от най-нужните вещества за человеческий живот", става по-широкодостъпна десет години по-късно, когато българският общественик и книжовник Анастас Гранитски (1825-1879) превежда, допълва и актуализира книгата³² (по Вълканов, 2002).

Практическата взаимозаменяемост на подсладителите поражда (по аналогия с формулите, базирани на топоса "мед") поетически единици, включващи топоса "шекер", а също и новата потребителска придобивка. Именно като знак на културата, продуктът се вписва в структурата на лазарските песни и се оказва звено от комплекс, символизиращ свещения брак на демиурга с богинята майка: "целува я в кипри уста, / стори му се шекер вкусва" (Маринов, 1994: с. 534). Елементът се появява едновременно в две формули, включени в цялостна блокова структура: "Лико имам грудка шекерова, / уста имам шекерно кутивче" (Книга, 1995: с. 57, N 29). Устата най-общо е "шикерли кутиа" (СбНУ, 48: с. 100, N 119 - Банско), а "язик му захър прудавъ" (СбНУ, 26, 1912: с. 202). Нещо повече, включени в системата атрибути от сватбения обреден комплекс, езикът и лицето на девицата поемат сакралномагическата роля на даровете: "сладък ти език - дребин дар" (Иванова, 1986: с. 169). А по думите на момата: "нему е вечера / мойто бело лице" (БНТ, 6: с. 498 - Трън).

Като митологичен класификатор, сладостта следователно е качество, усвоено от успешно преминалата през изпитанията девойка, доказала своите умения и знания и получила възможността да се върне от "другия" в "този" свят.

БЕЛЕЖКИ:

25. Според поверие в плодородни години казвали, че от гръдта на майката Умай тече мляко (Мифы, 2, 1988: с. 547). И обратно, съгласно песента "Крали Марко изгубва силата си" Старата Дива отбелязва: "Я съм стара, вече сили немам, / ни па имам от юначко млеко, /.../ та не можем я да те подоим" (БНТ, 1: с. 421 - Брезнишко; Век. насл., 2, 1977: с. 360-367).

26. Здравословно е не само изпиването по чаша-две прясно мляко на ден, но и разтварянето на чаша топло мляко във водата за ваната (особено ако в напитката са разтворени и 3-4 лъжици мед - т.нар. копринена вана). Известно е например, че Клеопатра е правила вани с магарешко мляко, докато императрицата на Австро-Унгария Мария-Терезия предпочитала за целта кобилешко мляко. Освен това изпитано средство в народната козметика е първият каймак, който се отделя при варене на млякото и се нанася на лицето вместо маска (срв. "Седмичен труд". Година XI. Брой 19. София, 10-16 май 2001, с. "Тя и Той", IV).

27. За това свидетелстват баилните текстове: "Бела птица летеше, / бело млеко носеше, / по каманьето капеше, / каманье се пръскаха..." (СбНУ, 12, 1895: 143 - Ломско, записал Ц. Сталийски). Отново баянията фиксират представата за магическите способности, които трябва да притежава човек, за да получи подобно мляко: "Тръгнал чуден човек, / па отишъл в чудна гора, / па зел чудно ведро, / па издоил чудни овце,..." (Арх Димкова. Записал: Ганчев, Г. В. Дипломна работа, София, 1965).

28. "Дай на мен ти гърдичките свои - бели като мляко, / и най-свидни за мен." (Превод - В. К.)

29. В най-стария елински диалект, кипърско-аркадския, понятието, означаващо галета, тесто и специално ечемичено тесто, от което са приготвяни сладки питки в дар на Дионис, влиза в съдържанието на йонийската поетическа форма за женска и мъжка гръд. (Фол, 1991: с. 498).

30. Преосмислена, същата формула функционира и в своята противоположност: "Не давай внимание на лъстива жена; защото мед тече от устата на чужда жена и нейната реч е по-гладка от дървено масло" (Притч., гл. 5:2-3).

31. П. Р. Славейков уточнява, че за "евтино пиво за трапезата" се взема "цвекло, от което се прави шекер" (Славейков, 1991: с. 121). Пак от захарно цвекло (Beta vulgaris), но и от захарна тръстика (Sorghum saccharatum), грозде или круши (понякога с късчета от тиква или други плодове), като се варят до сгъстяване на сока, се приготвят още: петмез [тур.], рачел и речел [тур.], маджун [ар.>тур.].

32. Пълното заглавие на книгата е: "Тръговско ръководство за тръгувание, промишленост, мореплавание и за тръговски делания. Собствено - пак за веществото на тръговията; за състоянието на тръговията, на земледелието и на промишлеността в европейскити дръжави; за монетити, камбиялиити, теглилкити и меркити по тръговскити градове; за дръжание на тръговски книги; за тръговски сметки и писмописания; за съчинение на главни тръговски записи с нужнити примери. С приложение на три сравнителни таблици за теглилкити и меркити по тръговскити градища и едно по азбуки, оглавление за съдръжание на книгата. Преведено и печятано с иждивението на Хр. Л. Хамамджиев. Превод А. П. Гранитского с няколко прибавления. Цариград. В печятницата Т. Дивитчиянова. 1858."