1.5.1. Водни животни.

Символиката на водата и водните птици се преплита с функциите на водните животни, олицетворяващи влагата, сексуалната потентност, плодородието, магическите лечителски способности, мъдростта, но и подземния свят, откъдето идват тъмнината и смъртта.

Специфичен воден представител са пиявиците (Hirudo medicinalis), които се използват в народната медицина. Ролята им в лечебните практики осмисля тяхната магико-сакрална стойност, превръща ги в синоним на благословените от Бога билки като представител от фитоморфния код. По отношение на човешкото тяло външната им форма ги сродява с моминските вежди: "веждите й - морски пиявици" (Век. насл., 2, 1977: с. 232 - Софийско). Аналогична формула познава и сръбската традиция: "обрвице - као nujавице" (Раденкович, 1989: с. 130).

В много по-широк обхват телосът се съотнася с рибата, основния класификатор на подземната космическа зона, като от особено значение е познатият в коледните песни мотив за уловената в "тенка мрежа" "мряна риба" (Barbus barbus), оказала се "малка мома" - "златом коса" и "сребром уста" (БНПП, 5: с. 110 - Зайчино ореше, Новопазарско), засегнат и в песните на водичарките (Маринов, 1994: с. 481 - Прилеп)²². В мотива в еднаква степен се преплитат представите за зооморфизма на инициираната и за ловуването (риболова) като сватбено изпитание. Отново в коледните песни за девойките се отбелязва, че "вежди им съ прич'ърняват / като риба във морето" (Георгиева, 1986: с. 241). На свой ред коледарската благословия поставя условието момата да е "като мряна риба в дълбине" (СбНУ, 28, 1914: с. 327), при което от значение е морската дълбочина в качеството й на вертикален ориентир. Образът функционира и в лазарските песни, където се свързва с очите:

очите са стреляха
като риба в морето,
в морето, в дълбинето. (БНПП, 5: с. 9 - Северна Добруджа)

Топосът се съотнася и с плитките, мислени за определител на дължината и гъстотата на косата, за аналог на растежа на самото "вакло девойче" - "плиткине му са ройкаха / кайно в морено рибкине" (БНПП, 5: с. 14-15 - Лясково, Смолянско).

Моделът се пренася в любовните песни, при които по същия начин девойката "ми се стрелка" (БНПП, 5: с. 21 - Смолян и Чепеларе). Наблюдаваният вече феномен на дублиране и разширяване на семантиката чрез натрупване на топоси, принадлежащи към един и същ ред, или на такива от различни знакови кодове, но взаимнопреводими и сродни, засяга и водните представители:

дойките й се тресея
ко мрени риби вардарски,
ко солунски лимони. (Хаджийски, 1, 1974: с. 56)

Движението и безпокойството се оказват траен знак на подвластните на Артемида/Бендида. Корелиращи със сексуално-фалическата семантика на лимоните и рибата, моминските гърди едновременно се съотнасят със сушата и водата. Ако потапянето във водата е връщане в предкосмичното състояние, а излизането от нея - възстановяване на реда, то пребиваването (като стрелкане, причерняване, тресене) из водното пространство и улавянето на момата-риба представят напрежението между двата статуса, движението в неустановеното време-пространство и тържеството на новия статус.

1.5.2. Влечуги.

От образа на рибата, посредством външно подобие и ред общи семантични признаци със змията, митопоетическото съзнание възхожда към мъжкия персонаж - змея. Девойката-риба пък се родее с наследницата на змиеногата богиня и владетелка на природните стихии, момата-змеица.

Сюжетът за момата-змеица се трансформира в този за момата-дърво и поражда космическата формула "мома-Вселена". Обитавайки корените на дървото (вж. § 1.2.1) или мазето на дома, момата-змеица, "змеица - злато главица" (СбНУ, 31, 1915: с. 162, N 3 - Тетевен), разкрива същността и знанията си за космическата и социалната йерархия, за законите, на чиято основа те се градят, но само пред достойните за това. За останалите - въпреки своята "свилена и копринена" премяна, девойката е "като варена абука, / като сушена коприва" (СбНУ, 31, 1915: с. 162, N 3); тя е грозна, с необичаен лик. Подлагана на изпитание от змията в мотива "змия се моли за смъртта на мома", тъкмо в качеството на "змеица" девойката притежава безспорни соларни характеристики, излъчва от себе си космическите елементи, структурира пространството по вертикала и хоризонтала.

Всъщност момата-змеица, залюбената от змей девойка и змейовата невеста, добила "мъжко змейченце", въплъщават определен етап от инициационния процес, кодиран в името на девойката. Тя е Цанка ("цанена", а съгласно юридическите обичаи девицата се купува и продава като стока, за чиято цена страните се пазарят - Балджиев - СбНУ, 7, 1892: с. 114); Вена (име, насочващо към ролята на "венеца" в сватбената обредност; към термина за означаване на църковния ритуал - "венчавка", и използваните при него метални "венчила"); Рада (раждане, раждаща жена) или Керанка (името се свързва с функциите на дъщерята - "керка", но означава и висок социален статус: Kuria - "госпожа", Kurilloz - "господарски", Kuriarcw - "господствам" [гр.]; не на последно място по значение е коренът -ра/н-, отпращащ към слънчевото божество)²³. А преодоляването на териоморфизма зависи както от самата мома, така и от успеха на предопределения й жених.

1.5.3. Дивеч.

Коледните песни представят девойката като елен/кошута (Cervus elaphus), преследван/а от конник ("млад ловджия"), който успява да улови своята жертва, за да разбере, че "не с'улови сур елена, / ам с'улови малка мома" (СбНУ, 13, 1896: с. 7). Широко разпространен е мотивът за младата невеста, която - много хубава и работна през деня, нощем е "дива кошута", "брза кошута" (СбНУ, 60, Ч. I, 1993: с. 206-207, NN 254, 255, 256, 257, 258). Коледарската благословия не пропуска да отбележи необходимостта момата да бъде лека и подвижна "като елен в планина" (СбНУ, 28, 1914: с. 327). Моделът се пренася в любовните песни, според които тя самата иска "да ми се стрелка" "кайно ми елен в горица" (БНПП, 5: с 21 - Смолян и Чепеларе). Идентификацията на телоса-дух с магическия елен се отразява върху конкретни елементи - момата е "с черни очи еленови" (БНТ, 6: с. 146).

Обратно, мъжки атрибут, топос, свързан с окултуряващата дейност, с интегрирането на момата към колектива и реализацията й като проспективна плодовитост, конят се свързва единствено с женската долница: "краката й туптяха / като конче хранено" (БНТ, 6: с. 67 - Северна Добруджа), или според вариант: "като добра ергеля" (БНПП, 5: с. 9 - Северна Добруджа). От значение е фактът, че формулите са фиксирани в лазарски песни, най-тясно свързани с брачната проблематика.

Соларни символи, еленът и конят са посредници между горния и долния свят. Календарно обвързан, златорогият елен-слънце слиза на земята само в празника на зимното слънцестоене, той е хипостаза на Артемида/Диана, на самодивата и Божа майка. Макар животното да е тревопасно, то е диво и заедно с маркираното във формулите пространство кодира природата, противопоставена на символизираната от конника култура. В този смисъл момата-елен се оказва не просто спътник от кръга на богинята на лова, а нейно въплъщение.

Съответно улавянето на животното в платната на момите и невестите при речния бряг актуализира митологемата за преследването и пленяването на Харпалике в мрежи. Естествено, само този, който може да улови преследвания дивеч, е достоен за усвояването му. За неуспелия до преминаването на сватбения ритуален комплекс невестата си остава кошута. Отглас на минората може би е правото, присвоено от по-малкия брат или малката сестра на съпруга да приобщят младата снаха към рода. Появяват се варианти, според които деверът "кошута замери, / замери и я удари" (СбНУ, 60, Ч. I, 1993: с. 206, N 254 - Аспарухово, Бургаско), вследствие на което осветеното от мита условие получава своето разрешение. С други думи, сюжетът за преследвания елен се оказва взаимозаменяем с този за преследваната от лудо-младо малка мома като етап от посветителните изпитания, целящи мистичната смърт на женския персонаж. Обездвижването на "животното", елиминирането на бързината му е единствено възможният път към постигане на моминската смърт в митологичен план. Тази представа е отразена и в любовните песни:

Не виткай се, не кършкай се,
Йованке, Йовано,
како змия низ тревата;
како риба низ водата;
како конче невянато;
како юне непрегнато;
како елен низ горица. (БНПП, 5: с. 279 - Дебърско)

Традиционно свързани с културата, но мислени в тяхната новост и неусвоеност, конят и юницата (Bos taurus) тук се оказват в реда на дивите животни. Успоредявайки се с посвещаваната мома, те също подлежат на изпитание, за да влязат в кръга на своето и познатото.

1.5.4. Домашни животни.

В раздела "Космически код" (§ 1.2.3) бе посочено, че стадото, разпростряло се "от бърдо на бърдо", е един от топосите за изображение на моминската коса. Събирателното понятие "стадо" актуализира традиционната опозиция "мъжко-женско", като моделът отпраща към Соломоновата "Песен на песните" и формулата "косата ти е като стадо кози, които слизат от Галаадската планина" (гл. 4:1).

На българска почва обаче, вероятно с оглед на представата за козата като нечисто животно, свързано с дявола, ориентацията е към овена, символизиращ плодовитост и връзка със слънцето, и към овцата (Ovis) - като кротост, смиреност, невинност²⁴, нежност. Маркира се връзката с отделните божества и ролята на животните в ритуалната система. Овенът е посветен на Афродита; заема важно място в култа на Кибела (Зевс хвърля в гръдта й тестикулите на овен), както и в този за тъждественото с нея тракийско божество, което би могло да бъде Артемида, доколкото тя е идентифицирана с една от хипостазите на Кибела - Нана. Функциите на косата, осмислени чрез тези на овцата/овена, насочват към тези на Великата богиня, идентифицирана на Балканите с Кибела и по-назад - с шумерската богиня-майка.

Специфична роля поема прасето, малкото на свинята (Sus domestica), което - като символ на плодовитост, се вгражда в благословията, изричана още при раждането на момичето: "да се гоиш като прасенце" (Савов, 1928: с. 10; Маринов, 1994: с. 484; Арнаудов, 1996: с. 45). Свързан с образа на пасящата стадо свине Бендида, топосът визира прехода към пълноправното интегриране на посвещаваната в живота на колектива, както и възпроизводството на обществото в биологичен и социален план - функции на самата Велика богиня.

БЕЛЕЖКИ:

22. В известния от руската традиция мотив за сватбата на Перун и Дива-Додолушка невестата последователно се превръща в бял лебед, бърз елен, щука златоперка. Гонейки я, гръмовержецът приема образа на орел и вълк, а накрая - по съвет на майката Лада, я улавя в дълбокото море с мрежа, изтъкана от Мокош, Доля и Недоля (Русские веды: с. 53-54).

23. Комплексната семантика на името вероятно е причина то да бъде двукратно избрано от българския цар Иван Александър (1331-1371) за дъщерите му: Кера Тамара и Кераца Мария.

24. В своята "Беседа против богомилите" Презвитер Козма отбелязва, че "Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи" (Динеков &).