Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕТЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ТЕЛАЛИМ - СВЯТ НА КРАСОТА И СЪВЪРШЕНСТВО

Ваня Колева

web

Цикъл акварели на художника Александър Телалим - “Цветята”, представя от 24 октомври до 13 ноември 2008 г. варненската Арт галерия “Папийон” (ул. “Драгоман” № 12).

Александър Телалим пред картините "Момиче VI" и "Луната спи"

Александър Телалим пред картините "Момиче VI" и "Луната спи"

Стоим с Александър Телалим пред витрината на галерия “Папийон” - оттам “гледа” картина с макове - ярки, в преливащи нюанси на червеното. Почти безплътни, феерични, неуловими, живи и трептящи. Макове, които са незрим проход, магически път - и по него свободно може да се премине Отвъд: към далечни, неподозирани светове, по-точно - към онази необикновена страна на бляновете и мечтите, която е нашето истинско завръщане, нашата изначална родина. За такова пътуване - вълшебно, необикновено, съдбовно, се разказва в мистично-романтичната приказка “Ирис” на Херман Хесе. Александър Телалим обича тази приказка - тя е един от подтиците за разработка на вариациите “Ириси”, над които работи през годините. Другите подтици са в него - сънища, представи, наблюдения, мечти. Цветя и женски образи той рисува много. Особено обича ирисите и маковете - може би заради изтънчената им красота и крехкост, заради усещането, че живеят с диханието на този, който им се радва. Затова и макове е избрал за начало на изложбата си. Гледам ги и ми се струва, че те кимат в съгласие с думите ни, че смигат дружески-закачливо. Внезапно правя своето “откритие” - маковете имат очи! Ласкави и топли, мъдри очи! Художникът се усмихва - да, с очи са, за да могат да виждат. А маковете прошепват на своя цветен език - “Здравей!”

Александър Телалим - "Здравей!"

Александър Телалим - "Здравей!"

Разговаряме за картините му - предишните и показаните сега. За развитието му като творец. За пътя, който той извървя във времето, и новите техники, които експериментира. За изложбите, които останаха зад гърба му - съвсем скоро художникът се завърна от Брюксел, негови картини сега са в Париж... Александър Телалим заговаря за настоящата си изложба:

“Цвeтята.

Прeкрасни, омайващи, изтънчeни, гъвкави, чувствeни и сeмпли. Отворeни или нe, носeщи в сeбe си тайната на Живота, винаги дeвствeно нeвинни и eдноврeмeнно с това - страстни.

“ЦВEТЯТА” e eдно изчистeно посланиe, писано от години, с различeн почeрк, с различно чувство, но винаги искрeно.

Нeщо, коeто вълнува половината човeчeство, откакто свят свeтува.”

Словата на художника са откровение - както и самата му изложба. Те изразяват вярата му във вътрешната чистота и доброта на човека: в онова светло и възвисено начало, което всички носим в себе си, но което - съзнателно или не - трудно допускаме да се прояви, да се разтвори, за да направи по-добър не само нашия собствен ден, но и деня на другите около нас. Думите на Александър Телалим разкриват търсенията и опита му да улови индивидуалното, съкровено-личното, недосегаемото, чрез което да постигне нова гледна точка и нов подход към разбиране на света. А после да обобщи и синтезира, за да проясни и обясни - нужно е да се живее в мир с външния свят, в хармония с другите и себе си, в разума на човека да цари покой, душата да е устремена към просветлението...

Това е изкристализиралата философия на Изтока, от която художникът се интересува от години. И както той казва: проявлението на източната култура, когато си я опознал, когато си станал съпричастен с философията и световъзприемането на Изтока, е неизбежно в изкуството, в картините. Това проявление се отразява многоизмерно - в чистотата на тоновете, в общото излъчване, в превръщането на свободното пространство, дори на чистата хартия във въздействащ фактор. Не само в експресията на бялото е това влияние, но и в усета, в умението чрез многоцветността да се постигне уравновесеност, спокойствие, да се примирят противоречията. Да се съхрани дискретността...

Думите на художника естествено се отливат в картините и от настоящата изложба - в “Източна приказка” и “Двама в нощта”, в “Луната спи” и “Утро”, в “Пролет” и “В лилаво”, в “Тат твам Аси - То си Ти” и други.

Александър Телалим - "Тат твам Аси - То си Ти"

Александър Телалим - "Тат твам Аси - То си Ти"

И ако “Здравей!” посреща гостите в галерията, “Тат твам Аси - То си Ти” ги изпраща. Движението от едната до другата картина е красиво пътуване в свят - чист и хармоничен. То е докосване до истинското Добро и Любовта, до мъдрия и уравновесяващ живот чрез и със Природата.

От значение за Александър Телалим са детайлите - възможно по-малко да са те, по-изчистен и стилизиран да е рисунъкът. За да може наблюдателят, като гледа картината, да я дорисува в съзнанието си. Защото детайлът сам по себе си не е самостоен, той е част от цялото, прелива се с по-мащабното, вплита се в общия поток и въздейства чрез взаимопроникването на образите и багрите. Целта е да има движение, завихряне, стихия, като в природата.

Творецът е убеден - картината трябва да показва и разказва много повече с реално непоказаното и недоразказаното. Естетическото удоволствие от възприятието, радостта от досега с финеса на изображението да се съпровождат с активен процес на домисляне, допълване, доуплътняване на художествено пресъздадения свят. За да има диалог, да е реален обменът на мисли и чувства, да има съпреживяване и съпричастие между художника - чрез картините му, и наблюдателя. За да стигнат интуитивните прозрения на автора до другите.

Александър Телалим възприема цветята и телесното, звездите и Луната, вещите и изобщо субстанциите като одухотвореност, като наситена духовна енергия. То е импулсивност, която се концентрира в любовта и вътрешното единение и същевременно в недосягащата близост между влюбените - те се носят с полъха на вятъра, устремени един към друг, но помежду им е далечността. Така е в “Гинко за влюбени” и “Ветрило”, дори в “Двама в нощта”.

Александър Телалим - "Ветрило"

Александър Телалим - "Ветрило"

Образите в тези картини са типични за Александър Телалим - те населяват вълшебния мир на художника и в тази, и в предишната изложба - “Нощен риболов” (2002), а и по-рано още. Това са стилизации на скални рисунки, заети от изкуството на първобитните хора. Съвършенството е в простотата - казва творецът, и подчертава: това въобще е един от принципите в изкуството. Но изкуството на първобитните е и митология, и Вяра, и Надежда. Заемайки елементи от скалните изображения, художникът прокарва мост от първовремето и архаиката, преминава през културата на Изтока и Запада, и се устремява към бъдещето - към световете на Духа.

Към тези светове принадлежи образът от “В тревите” - голите женски тела на Александър Телалим изразяват много повeчe от eротика, красота и съвършенство. Те са като цветята му - ефирни, едва доловими, а покоряващи - като мираж, като блян. Съзерцаващи нещо свое и далечно, непостижимо. Понякога - потънали в тиха и кротка тъга, друг път - по-ведри, но радостта им е винаги овладяна, притаена, притихнала. Женските тела на художника излъчват покой, душевен мир, тишина и мъдрост. И същевременно те носят в себе си необяснима вътрешна енергия и магнетична сила. Сила за живот и енергия за превъзмогване на всяка дисхармония. Може би затова “тревите” край тези женски тела са по-свежи и по-истински, както и водата е спокойна, огледално гладка (по мотива “Чиста вода” от цикъла “Нощен риболов”).

Основавайки се на древната представа за първичността на трите стихии - вода, въздух и огън, а по-късно, от Емпедокъл - за първоначалието на четири сили - вода, въздух, земя и огън, Александър Телалим разгръща поредица от картини - вариации със заглавие “Момиче”: от “Момиче I” до “Момиче IX”. Детайлите в тях са пределно минимализирани. Златни щрихи разсичат цвeтнитe пeтна. Перспективата е условна, но пространствено-обемна. Издължeният силует прeпраща към образа на кариатидите (женски фигури, чиито крака преминават в растения), украсяващи тракийската гробница от Свещари.

Покоряващата сила на картините идва от чистотата и призрачната лекота на акварела, от енергичния замах на четката, преминала като че ли веднъж и завинаги. Впечатляващо е усещането от златните нишки, прокарани през безплътните образи - чрез блясъка на метала, чрез твърдостта му, въздушното се вплътнява и приземява, ефирното неочаквано се превръща в стабилност, миражът - в реалност. Златните нишки пронизват акварелитe и като че ли незримо ги привързват и обвързват - така цикълът от “Момиче I” до “Момиче IX” се превръща в една мащабна необятност, в обща идея и размисъл - за освободеност на човешкия дух от догмите и ограниченията на всекидневно-битийното. За силата на човек да се самопревъзмогва, да се самопреодолява. И чрез тяло и дух да се стреми към съвършенството. Пътят е в опитването, в мечтанието по “вечните води, безбрежните води”, предвечни и всевечни, “призивно прохладни” и спящи - това е копнежът по необикновеното състояние на “Нирвана” от едноименното стихотворение на Пейо Яворов.

Александър Телалим - "Момиче ІХ"

Александър Телалим - "Момиче ІХ"

Акварелите от цикъла “Момиче” целенасочено не следват един до друг. Между тях са изложени други картини - привидно по-щедри откъм наличие на детайли. Такава е “Мария” - условно казано, портрет на жена, дарена със святото за християните име на Богородица. Картината излъчва вътрешната умиротвореност и съвършенството на Жената. На вечната Жена, която е посветена и носи в себе си тайните на Живота. Като благослов и съдбовност. Като фантазия и реалност.

Вечната Жена - като другото име на Цветята.

 

 

© Ваня Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2008, № 11 (108)