ЗА ЕДИН ЧОРБАДЖИЯ, КОГАТО УМРЕ

Веч умря! Умря горкият!
Отърва се веч светът!
Четир души го влечът,
в гроба му да го зарият,
червеците да гостът.
Сиромаси, кат видяха,
че отнасят тоз мръсник,
радостен изпущат вик,
дрипите им се засмяха.
    Ази плача пък от жал!
Не че той е на носило,
но защото бих желал
да го видя на бесило!